Проф. Пламен Киров заяви пред Nova News, че опитът на вицепрезидента Илияна Йотова работи в нейна полза и не трябва да се драматизира централизацията на властите.
Според конституционалиста политическата рутина и натрупаният опит намаляват риска от крайности при взимане на решения и правят поведението в институцията по-предсказуемо.
Йотова като опитен кадър и възможен коректив
Киров посочи, че предимството на опита надвишава евентуалните минуси: „Плюсовете са повече от минусите, защото политическата рутина има голямо значение. Това предпазва от крайности и грешки при взимане на решения“, коментира той.
Той отбеляза, че президентът може да действа както като посредник между властите, така и като контрапункт или коректив спрямо решенията на кабинета и парламентарното мнозинство. „Може да бъде медиатор, може да бъде контрапункт на определени решения на правителството, на парламентарни мнозинства и т. н.“, посочи той.
Проф. Киров подчерта, че не бива да се драматизира с това, че „всичките яйца са в една кошница“, визирайки критиките, че с избора на подкрепената от „Прогресивна България“ Йотова формацията получава контрол над основни институции, след като има и правителство, и мнозинство в парламента.
Правомощията остават конституционни, начинът зависи от личността
Конституционалистът заяви, че самият избор на държавен глава не променя правомощията на институцията. Те остават както са уредени в Конституцията, а различията идват от начина, по който новият президент избира да ги упражнява.
По думите на Киров, упражняването на президентските функции зависи в голяма степен от личността на държавния глава и от взаимодействието между институциите.
Военната функция — политическо ръководство, не оперативно командване
Коментарът на проф. Киров засегна и ролята на президента като върховен главнокомандващ. Той уточни, че това не означава, че държавният глава ръководи оперативни военни действия лично. „Позицията на президента не е да отиде да ръководи оперативни военни действия и така нататък. За тази работа си има професионалисти. Тук става въпрос за едно политическо ръководство“, посочи също Пламен Киров.
Киров също акцентира върху кадровите правомощия при назначаването на висшия команден състав, като припомни, че президентът не действа самостоятелно, а тези правомощия са споделени с правителството.
Балансът между властите
Конституционалистът изтъкна, че президентът формално не е част от нито една от трите власти — законодателна, изпълнителна или съдебна — но притежава правомощия, които засягат всички тях. „Когато трите власти си взаимодействат нормално, президентските правомощия не са чак толкова силни. По-скоро са церемониални от гледна точка на поддържане на този баланс. Но когато има конфликт, те нарастват, за да се преодолее той“, заяви проф. Киров.
Той обобщи, че именно взаимодействието между институциите определя реалния обем на влиянието на президентската институция, а не само партийните или кадровите връзки на новоизбрания държавен глава.
КОМЕНТАРИ (0)