Сметната палата констатира системни финансови нарушения в Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) за периода 1 януари 2020 г. – 31 май 2026 г., включително поемане на ангажименти за милиарди без осигурено финансиране и слаб контрол върху изпълнението на договорите.
Одитният доклад, възложен от Народното събрание и изпратен в определения срок на 30 октомври 2026 г., описва широк обхват от проблеми – от прекомерни ангажименти и системно увеличаване на стойности чрез анекси до пропуски в документирането и формален контрол.
Основни констатации
За одитирания период АПИ е сключила договори на обща стойност над 18,2 млрд. лева, докато разходният ѝ ресурс е бил 11,4 млрд. лева. Поетите ангажименти надхвърлят наличното финансиране с 6,8 млрд. лева, или близо 60%. Сметната палата посочва, че договорите обвързват бюджетен ресурс за общо 11 години и два месеца; приблизително четири години и два месеца от този период са извън обхвата на одита, което създава риск за навременното изпълнение и плащане и налага осигуряване на средства от бъдещи бюджети.
Проблемът е особено съществен за дейности, които не могат да бъдат отлагани, като текуща поддръжка на републиканската пътна мрежа и осигуряване на безопасното движение. Поради недостиг на средства са отпуснати допълнително 1,6 млрд. лева по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез постановления на Министерския съвет; от тях 1,2 млрд. лева са за текущи ремонти и поддръжка.
Увеличаване на стойности и проблеми с индексациите
Одитът установява системно увеличаване на договорните стойности чрез допълнителни споразумения. От 213 договора за поддържане на републиканската мрежа по 139 са сключени анекси, с които стойността им е увеличена до 5,6 млрд. лева — с 78% над първоначалните прогнозни стойности. При 64 договора за ново строителство първоначалната прогнозна стойност от 4,8 млрд. лева е увеличена с още 1,9 млрд. лева. За 74 договора за основен ремонт към прогнозните 747,4 млн. лева са добавени 42,7 млн. лева допълнителни дейности.
АПИ е подписала и 56 спогодби за индексация на цените поради инфлация за общо близо 1,1 млрд. лева; към 30 юни 2026 г. по тях са изплатени малко над 761 млн. лева. Одиторите отбелязват нарушения при прилагането на механизма за индексация — поемане на задължения без осигурено финансиране, индексиране на прекратени договори, липса на вътрешни правила и действия, отклоняващи се от законовите изисквания.
Забавени сертификати, ред за плащане и счетоводни корекции
Съществен недостатък е забавеното одобряване на сертификатите за вече изпълнени дейности. Към средата на 2026 г. в АПИ са останали неодобрени документи от 2022, 2024 и 2025 г. Одитът подчертава липсата на регламентиран максимален срок за произнасяне на Управителния съвет по представените сертификати, което позволява изпълнители да чакат години за одобрение и плащане.
Липсват и обективни правила за определяне на реда на разплащане на изпълнителите, което според одиторите създава риск от субективно приоритизиране, натрупване на лихви за забава и съдебни дела. Наблюдавани са случаи, при които Управителният съвет е одобрявал голям брой сертификати въз основа само на един доклад, без прикачени протоколи, измервания или лабораторни изпитвания, което повишава риска от повторно възлагане и заплащане на едни и същи дейности.
Счетоводното отчитане е било проблемно: разходите и задълженията за извършена работа са били признаване едва след издаване на данъчна фактура, вместо в периода, на който се отнасят дейностите. Министерството на финансите определя това като сериозно отклонение от принципа на текущото начисляване. В резултат на проверката на годишния финансов отчет на МРРБ за 2025 г. са направени счетоводни корекции за 1,5 млрд. лева, които включват 1 017 неодобрени сертификата за текущ ремонт и поддръжка на стойност близо 1,2 млрд. лева, неотчетени индексации за 312,5 млн. лева и лихви за близо 6,2 млн. лева. Сметната палата уточнява, че корекциите не създават нови задължения, а отразяват вече възникнали разходи и задължения.
Документация и вътрешен контрол
Одиторите установяват сериозни пропуски във вътрешните правила и контролната система. В областните пътни управления организацията на работа и контролът не са писмено регламентирани, липсват единни процедури за проверки на място, а агенцията няма централизирана система за проследяване на сертификатите. Документацията е разпокъсана между 27-те областни пътни управления и различни дирекции в централната администрация, без оформени единни досиета на договорите.
Наблюдавани са недостатъци в документалната обоснованост: използвани са незаверени копия, таблици в Excel без дати, имена и подписи, липсват кантарни бележки за превозени земни маси и асфалтови смеси, както и документи, удостоверяващи качеството и произхода на вложените материали. Контролът в централната администрация е оценен като формален, съсредоточен предимно върху наличието на документи, а не върху проверката на тяхното съдържание.
Сметната палата отправя 10 препоръки и пет подпрепоръки към Управителния съвет на АПИ с цел отстраняване на констатираните слабости и недопускане на финансови рискове в бъдеще.
Докладът беше коментиран от Теменужка Петкова със следното изявление: „Данните в одитния доклад де факто потвърждават информацията, с която разполагаме и за която уведомихме ЕК – че в АПИ са изготвяни сертификати за дейности със стара дата (от 2025 г.). Целта е ясна: да се прехвърлят разходи от 2026 г. в изтеклата бюджетна 2025 г., респективно на база на доклада на Сметната палата да се иска ревизия на бюджетния дефицит за 2025 г. и, разбира се, да се дискредитира предишното редовно правителство. Елементарен сценарий, съшит с бели конци, но друго едва ли можем да очакваме от тях“, коментира Петкова.
КОМЕНТАРИ (0)