Половината българи са орязали разходи за храна или здраве заради поскъпване на енергията, сочи изследване на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).
Проучването, публикувано на 5 ноември, отчита, че 74% от българите смятат, че по-високите цени на газа, горивата, мазута и тока значително са намалили покупателната им способност през последните 12 месеца — дял едни от най-високите в ЕС (средно 60%).
Как българите пестят
За да се справят с разходите, 50% от анкетираните в България са ограничили ежедневните си разходи за храна или здравни услуги — срещу 38% средно за ЕС. При 23% ефектът е бил „много значителен“, докато средно за Съюза този отговор дават 20%.
Други мерки включват намаляване на отоплението (26% в България спрямо 34% в ЕС) и финансова принуда като задлъжняване, търсене на помощ или забавяне на плащане на енергийни сметки (20% у нас при 16% средно за ЕС).
Промени в използването на автомобил
Поскъпването е засегнало и поведението при пътуванията: 56% от българите са променили начина, по който използват колата си (в ЕС — около 60%). В страната 26% са ограничили пътуванията за основни нужди като пазаруване или посещение при лекар (31% за ЕС), а 24% са се отказали от уикенд пътувания или кратки почивки (ЕС: 30%).
Още 16% карат по-бавно, за да пестят гориво (ЕС: 22%), а 19% са заменили част от пътуванията с кола със споделено пътуване, обществен транспорт или велосипед (ЕС: 22%).
Енергийният преход и приоритетите
Седем от десет българи (69%) смятат, че енергийната трансформация е спешно необходима. Когато могат да посочат повече от един отговор за очакваните ползи, 77% очакват по-стабилни или по-ниски цени, 74% — по-малка зависимост от вноса на нефт и газ, а 66% — забавяне на климатичните промени.
ЕИБ отбелязва, че в сравнение с 2022 г. приоритетите са се размествали: тогава климатичните ползи бяха най-често посочвани, сега на преден план излизат икономическите ефекти. Банката уточнява, че двете издания задават въпроса по различен начин, затова е сравнимо само коя полза е на първо място, а не крайните дялове.
„Българските домакинства усетиха енергийния натиск повече от повечето други и посланието им е ясно: енергийният преход трябва да осигури по-достъпна енергия, както и по-голяма независимост“, заяви вицепрезидентът на ЕИБ Марек Мора.
Рисковете от забавяне
Попитани какво би се случило при твърде бавен преход, 75% от българите посочват риск от дългосрочно повишаване на цените на енергията и на разходите за живот, а 73% виждат по-голяма зависимост от вноса на нефт и газ (в ЕС съответно 79% и 78%).
Повече от шест от десет (63%) биха се гордели повече, че са европейци, ако ЕС стане енергийно независим — срещу 62% средно за Съюза.
Нисковъглеродни източници и европейско сътрудничество
Общо 87% от българите искат нисковъглеродната енергия да бъде приоритет — колкото е и средно за ЕС. Предпочитаните източници в България са слънчевата енергия (45%) и ядрената (42%). Подкрепата за атомната енергия в нашата страна е една от най-високите в ЕС (средно 28%). Вятърната енергия получава 23% подкрепа у нас при 37% средно за Съюза.
80% от българите предпочитат тясно сътрудничество с други държави от ЕС за постигане на енергийна независимост (средно за ЕС 68%). Само 14% смятат, че България трябва да разчита основно на собствените си сили (ЕС: 23%).
65% биха предпочели държавите от ЕС да обединят ресурсите си за финансиране на инвестиции, а 24% — всяка държава да ги финансира сама. Разликата от 41 пункта в България е по-голяма от средната за ЕС (28 пункта).
По отношение на стратегията 46% от българите предпочитат изграждане на конкурентна европейска индустрия за чисти технологии, дори и да отнеме повече време, а 41% биха приели по-бързо внедряване с вносно оборудване (в ЕС съотношението е 55% към 29%).
„С енергиен преход в разгара си Европа е на път да се освободи от зависимостта си от изкопаемите горива. В бързо променящата се геополитическа обстановка това е както правилното решение за планетата, така и разумното решение за нашите икономики, за да се намалят разходите за енергия за бизнеса и домакинствата“, коментира президентът на Групата на ЕИБ Надя Калвиньо.
Финансиране и методология
През 2025 г. Групата на ЕИБ е предоставила 128 млн. евро за проекти в областта на устойчивата енергия и природните ресурси в България. Сред тях е финансирането от 40 млн. евро за Eldrive Holding за изграждане на инфраструктура за зареждане на електромобили, включително 1 530 нови зарядни станции в страната.
Климатичното изследване на ЕИБ е проведено от Ipsos bva между 3 и 25 август 2026 г. сред 23 000 души на възраст 16 и повече години във всички 27 държави от ЕС, от които 1 000 в България. Резултатите са претеглени, за да бъдат представителни за населението на всяка страна.
КОМЕНТАРИ (0)