Конференцията „Западните български покрайнини в история и перспективи“ събра за трети път дипломати, учени и общественици от България и Сърбия, за да обсъдят демографските, културните и политическите предизвикателства пред българите в региона.
Срещите се проведоха в София и Кюстендил, а организатори са научният институт „Западни покрайнини“ и Институтът за исторически изследвания при БАН. В специално послание премиерът Румен Радев постави акцент върху необходимостта от защита на българското малцинство в Сърбия и правото му да запази езика, културата и идентичността си.
Основни констатации и тревоги
Участниците представиха мрачна демографска картина: от около 120 хиляди души в териториите, откъснати по Ньойския договор, днес остават едва 12 815. Срещата бе белязана и от политическите събития в Сърбия — победата на „Студентска листа“ и предстоящите избори за представителство в националните малцинствени съвети.
Иван Николов, председател на КИЦ „Босилеград“, описа ситуацията като критична: „Това означава, че сме сведени до санитарния минимум….Ако ви кажа, че в Босилеград и Цариброд се раждат около 20 деца. Перспективата е ужасяваща.“
Доц. д-р Ангел Джонев, председател на научен институт „Западни покрайнини“, акцентира върху липсата на икономически перспективи и инвестиции: „Икономика в Западните покрайнини в пълния смисъл на думата не съществува. Инвестиции почти отсъстват. А тези, които са с български произход се отхвърлят, дори преследват.“
Николов посочи и дългосрочни политики на асимилация: „Сърбия и Югославия преди това провеждаха една политика на асимилация на българското малцинство.“
В кратък обмен с БНТ беше зададен и въпросът дали тази асимилация продължава. БНТ: Говорите и в момента? Иван Николов, председател на КИЦ „Босилеград“: „В момента подължава, независимо от всички приказки, които си говорим.“
Доц. д-р Ангел Джонев добави критика към образователната политика: „Можем да кажем, че се упражнява сръбската културна доктрина. Българското образование е сведено до няколко часа седмично, т.нар. двуезичен модел на практика не съществува.“
Дипломатически приоритети
Министърът на външните работи Велислава Петрова заяви, че външното министерство ще продължи да поставя пред новото сръбско правителство приоритетите за образование и вероизповедание на български език, както и за по-добра свързаност.
Велислава Петрова, министър на външните работи: „Надявам се новата политическа власт да доведе стабилността. Всички тези права да бъдат гарантирани, пък и да бъдат надграждани в бъдеще.“
На края на конференцията бе отличен и дългогодишен поборник за правата на българите в Сърбия. Димитър Димитров от Босилеград получи за 80-та си годишнина златна значка с логото на Агенцията за българите в чужбина. За хората, които милеят за език, памет и духовност, бяха думите на изпълнителния директор Райна Манджукова.
КОМЕНТАРИ (0)