Управителят на Българската народна банка Димитър Радев заяви на форума OMFIF в София, че инфлационният натиск в страната е по-силен от средното за еврозоната и годишната инфлация вече достига 6%.
Радев посочи, че през септември годишната инфлация в България беше 5,6% по Хармонизирания индекс на потребителските цени, при средно равнище от 3,8% за еврозоната, а предварителните данни за октомври показват увеличение до 6%. По думите му това показва, че националните икономически условия продължават да оказват влияние върху инфлацията въпреки общата парична рамка на еврозоната.
„Присъединяването към еврозоната не премахва различията между националните икономики, нито необходимостта от разумни вътрешни политики. Динамиката на инфлацията е показателен пример. През септември годишната инфлация в България беше 5,6%, измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени, при средно равнище от 3,8% за еврозоната. Предварителните данни от Националния статистически институт, които предполагам ще бъдат обявени днес, за годишната инфлация през месец октомври показват допълнително увеличение до 6%. Тези стойности показват, че инфлационният натиск в България остава по-силен от средния за еврозоната. Общата парична политика осигурява рамката за ценова стабилност в еврозоната, но националните икономически условия продължават да имат значение, включително вътрешното търсене, динамиката на кредитирането и условията за финансиране“, коментира управителят на Българската народна банка Димитър Радев на форума.
Роля на централните банки и надзорът
Радев подчерта отговорностите на националните централни банки и надзорните органи при следене на рисковете за банковата система и финансовата устойчивост.
„Те трябва да наблюдават не само състоянието на банковата система, но и рисковете, произтичащи от промени в икономическата, правната и регулаторната среда. Когато подобни промени могат да засегнат устойчивостта на банките, кредитирането или цената на финансиране, независимата централна банка има отговорност да оцени последиците и да ги представи ясно пред обществото. Банковият сектор в България остава добре капитализиран и ликвиден, а кредитирането продължава да нараства с значителни темпове, особено при жилищните кредити. Това изисква превантивен подход в надзора и макропруденциалната политика. Добрите показатели на банковия сектор не са основание за облекчаване на изискванията“, каза на форума управителят на БНБ.
Той подчерта, че положителните показатели на сектора не бива да водят до отслабване на надзорните и макропруденциални изисквания, предвид продължаващия ръст на кредитирането.
Решения на ЕЦБ и възможни стъпки
Радев припомни решението на Европейската централна банка от 29 октомври да запази трите основни лихвени процента без промяна и посочи, че това е дало време за оценка на ефекта от енергийния шок и затягащите се финансови условия.
„На 29 октомври Управителният съвет на Европейската централна банка реши да остави трите основни лихвени проценти без промяна след увеличенията през септември. Смятам това наше решение за правилно. То ни дава време да оценим въздействието на енергийния шок и затягането на финансовите условия. Но перспективите за инфлацията се влошиха спрямо септември и това трябва да намери отражение в оценката ни за подходящата позиция на паричната политика. В този контекст октомврийската пауза беше решение да оценим наличните данни, а не заключение, че затягането на паричната политика е приключило“, посочи Димитър Радев и допълни, че ако постъпващите данни потвърдят, че инфлационният натиск става по-устойчив, може да се наложи допълнително увеличение на лихвените проценти.
По думите му ключовият въпрос е доколко високите цени на енергоносителите ще се пренесат върху останалите цени, заплатите и инфлационните очаквания.
„Годишната инфлация в еврозоната достигна 3,8% през септември. Значителна част от увеличението се дължеше на цените на енергоносителите, които се повишиха повече от предвиденото в септемврийската прогноза на Европейската централна банка. Това означава по-висока инфлация от очакваната досега и риск от по-продължително отклонение над целта ни от 2%. Основният въпрос е доколко този натиск ще се пренесе върху останалите цени, заплатите и инфлационните очаквания. Засега базисната инфлация остава относително стабилна и не наблюдаваме широко мащабно пренасяне на енергийния шок върху заплатите. Това е окуражаващо, но не премахва рисковете“.
Гуверньорът на БНБ обобщи, че очакванията за общата инфлация през 2027 г. са ревизирани нагоре до 2,6%, а тези за базисната инфлация до 2,5%. По-обнадеждаващо е, че дългосрочните инфлационни очаквания остават закотвени на равнище от 2%.
КОМЕНТАРИ (0)