Американски представители предупредиха Москва и Киев, че настоящият кръг от мирни преговори може да е последната реална възможност за споразумение преди промяна в политическия баланс във Вашингтон.
Според информация на The Kyiv Independent, тази позиция е била изразена от Стив Уиткоф и Джаред Къшнър пред участниците в преговорите, със сигнал към Русия да не отлага евентуално споразумение за по-късна дата.
Защо САЩ бързат
Американската мотивация, описана в публикацията, се свързва с възможното укрепване на позициите на демократите в Конгреса през януари. Ако те поемат контрола върху законодателната власт, това според източниците може да доведе до възобновяване на двупартийна подкрепа за Украйна и увеличаване на военната и финансовата помощ за Киев.
Освен това демократическият контрол би означавал засилен парламентарен надзор върху контактите между администрацията на Тръмп и Кремъл, включително възможни разследвания и изслушвания, които биха ограничили самостоятелните външнополитически маньоври на Белия дом.
Хронология на преговорния процес
Публикацията отбелязва, че натискът от страна на Вашингтон стана по-видим след отмяната от Москва на планираните тристранни преговори между Украйна и САЩ през септември. Срещата, насрочена за началото на октомври, беше отменена след обвиненията на Кремъл, че Киев се опитва да саботира руските „избори“ — решение, което съвпадна с вълна от руски удари по украинската енергийна инфраструктура.
След това американската аргументация се промени: Вашингтон започна да подчертава, че Русия трябва да използва настоящата възможност за постигане на договор, докато администрацията в САЩ все още има пространство за дипломатически маньоври. Според материала този ход е дал резултат — Москва се е съгласила да се върне към преговорите през ноември.
Основни препъни камъни
Въпреки възобновяването на контактите, Кремъл не е отстъпил от „максималистичните“ си искания. Ключовият спор остава Донбас: Москва настоява за предаването на територии в Донецка и Луганска области, които руските сили не успяха да завоюват по военен път.
Освен това руските искания включват и условия спрямо НАТО — изискване Алиансът да отстъпи до границите от 1997 г., което външните наблюдатели в материала определят като неприемливо за западните държави.
Европейската позиция и оценки на разузнаването
Според публикацията европейски чиновници и дипломати като цяло не вярват, че президентът Путин е готов за истински преговори за мир, но продължават да участват в процеса, за да запазят влияние върху развитието на събитията и да предотвратят евентуален двустранен договор между САЩ и Русия, който да не отчита интересите на Украйна и нейните европейски съюзници.
Междувременно западните разузнавателни агенции оценяват, че Кремъл разчита на по-нататъшни териториални придобивки в Донбас и на изтощение на Украйна чрез ракетни удари и нападения с дронове. Френски дипломати в материала споделят и мнението, че войната допринася за поддържане на вътрешнополитическата стабилност в Русия.
В представената картина от източниците най-важният въпрос остава доколко Москва е готова да направи реални отстъпки и дали времевият натиск от страна на САЩ ще промени позициите ѝ преди евентуалната промяна на политическата сцена във Вашингтон.
КОМЕНТАРИ (0)