Резултатите от междинните избори очертаха сериозна загуба за Републиканската партия и едновременно с това показаха, че тя остава силно зависима от влиянието на Доналд Тръмп и неговата база.
Избирателите предадоха контрола над Камарата на представителите и Сената на САЩ на Демократическата партия, а републиканският отговор изглежда по-скоро настроен към запазване на лоялността към президента, отколкото към вътрешна промяна и преосмисляне на платформата.
Къде и как загубиха републиканците
В надпреварите за Сената републиканците понесоха поражения в щати като Айова, Канзас, Охайо, Южна Каролина и дори Тексас. Демократите също са „съвсем близо“ до спечелване на място в Сената от Мисисипи, губеща позиция за републиканците от десетилетия насам. В тези състезания бяха елиминирани и политици, които биха могли да поемат тежката задача по възстановяването на партията.
Много от оцелелите републиканци бяха защитени от очертаване на избирателните райони (джеримендъринг), от упоритата подкрепа на местния електорат за Тръмп или от комбинация и на двете. Това оставя партията с по-тясна и по-популистка управленска коалиция.
Опозиция или подчинение на Белия дом
Вътрешни гласове в партията изразиха надежда, че претърпелите поражения в Конгреса ще направят изводи, ще се дистанцират от Тръмп и ще прекратят сляпата подкрепа за неговите инициативи на Капитолийския хълм. Някои стратези дори предположиха, че вицепрезидентът Джей Ди Ванс може да се откаже от евентуални президентски амбиции заради промените в политическата среда.
Авторът на материала обаче изразява скептицизъм, посочвайки, че кандидатите за 2028 г. ще бъдат под силен натиск от вярната популистка база на президента, известна с лозунга „Да направим Америка велика отново“ (MAGA). Това прави реалистичната перспектива за голяма промяна в посоката на партията малко вероятна, освен ако не настъпят още сериозни загуби.
Рисковете от повторение на политическите цикли
В статията се припомня, че и двете големи партии в САЩ са били склонни да подценят реакцията на избирателите след избори: след „сините вълни“ през 2006 и 2008 г. последваше „червена вълна“ през 2010 г., когато републиканците спечелиха значителни места в Конгреса. По същия начин през 2018 г. първият мандат на Тръмп доведе до загуби за републиканците.
Стратези на Републиканската партия очакват, че евентуално преиграване от страна на демократите — например със стремглави импийчмънт процедури или със силно фокусирани „културни“ законодателни инициативи — може вече да върне част от електората към Тръмп и към републиканците. Авторът обаче отбелязва, че такъв сценарий не е сигурен и не бива да се разчита за автоматично възстановяване.
Историческа перспектива и заключение
Анализаторът на общественото мнение Шон Тренде е цитираният източник за сравнение с най-тежките политически сътресения, отбелязвайки, че случилото се не е наблюдавано от епохата след скандала „Уотъргейт“ през 1974 г., когато Републиканската партия е била едва на ръба на оцеляването.
Авторът завършва с констатацията, че Доналд Тръмп не изглежда заинтересован да промени подхода си, а опитите на партията да се дистанцира също изглеждат малко вероятни. Следователно най-вероятно първо ще са необходими още загуби, за да се породят реални промени в курсa на Републиканската партия.
„Мен ме нямаше в бюлетината, а ако ме имаше, щяхме да спечелим СЪС СМАЗВАЩО МНОЗИНСТВО!“ – написа Тръмп в платформата Truth Social в изборната нощ.
КОМЕНТАРИ (0)