Ударите с дронове, насочени към руската петролна инфраструктура през 2026 г., сериозно ограничават преработката на суров петрол и оказват натиск върху вътрешния пазар и държавните финанси.
Според данни на Международната агенция по енергетика (IEA) кампанията срещу рафинериите се е засилила през последните 18–19 месеца и през първите осем месеца на 2026 г. средно всяка трета дневна смяна бележи поразяване на поне една рафинерия в Русия.
Спад в преработката и повишени разходи за ремонти
IEA отчита, че през юни 2026 г. преработката на суров петрол в Русия е спаднала до около 3,8 млн. барела дневно — най-ниското ниво от повече от 20 години и приблизително 30% под резултата година по-рано. Производството на бензин е намаляло с около 20% спрямо 2025 г., а това на дизел — с близо 30%.
Мащабът и характерът на повредите правят възстановяването бавно и скъпо. Докато по-леки повреди по основни инсталации се отстраняват за седмици, сериозни щети по вторични преработвателни съоръжения налагат ремонти от средно шест до осем месеца и често изискват специализирано оборудване и индивидуално проектиране. Разходите за спешни ремонти на съоръжения като AVT-6 в Кстово и CDU-6 в Сизран вече надхвърлят 4,5 милиарда долара.
Дълги удари — далеч от границата
Атаките показват и нарастващите способности за операции на големи разстояния: през юли беше поразена рафинерията на „Газпром нефт“ в Омск, разположена на около 2 500 км от украинската граница.
Ограничения на износа и смени в качеството на горивата
В отговор на недостига руското правителство въведе ограничения върху износа на бензин и дизел. В края на юли бе удължена забраната за износ до 31 януари 2027 г., с изключения за определени доставки и междуправителствени споразумения; беше ограничен и износът на авиационно гориво.
Като временна антикризисна мярка руското Министерство на енергетиката разреши производството, вноса и продажбата на бензин класове Евро-2, Евро-3 и Евро-4 до 1 юли 2027 г. Тези горива съдържат повече сяра и други примеси в сравнение със съвременните стандарти и могат да повлияят на емисиите и работата на модерни двигатели.
Недостиг, внос и ценови натиск
Въпреки изолационните мерки през лятото се съобщаваше за недостиг на горива в различни региони, ограничения в продажбите и опашки на бензиностанциите. За да компенсира недостига, Русия започна да внася бензин по железопътен и морски път от държави като Беларус, Казахстан, Мароко, Южна Корея, Индия и Турция.
Според руската статистика средната цена на бензина се е повишила с близо 19% от началото на годината до края на юли, което увеличава разходите за транспорт и логистика и създава допълнителен натиск върху цените на стоките.
Въздействие върху износа и световните пазари
По данни на Kpler руският износ на дизел е спаднал до 141 000 барела дневно през септември, спрямо 608 000 барела дневно през същия месец на предходната година — намаление с над 75%. Анализът посочва, че загубените количества от Русия и от Близкия изток са допринесли за спад на световния износ на дизел с около 1 млн. барела дневно.
Увеличените доставки от САЩ и възстановяването на част от азиатския износ компенсират само частично недостига. Рафинериите в развитите икономики работят при високо натоварване и имат ограничени възможности за бързо нарастване на производството.
IEA прогнозира през септември, че средната преработка в Русия ще остане около 4 млн. барела дневно през остатъка от 2026 г. и през 2027 г., като повтарящите се атаки и несигурността около възстановяването ограничават възможностите за бързо възстановяване.
Икономически и инфраструктурни последици
В началото на октомври Владимир Путин заяви, че ударите по енергийната инфраструктура са причинили загуби, равняващи се на около 1% от БВП на страната; при прогнозен номинален БВП от 232 трилиона рубли за 2026 г. това би означавало около 2,3 трилиона рубли. Путин не посочи методологията за изчислението.
Междувременно руското Министерство на финансите повиши прогнозата си за бюджетния дефицит през 2026 г. до 7,3 трилиона рубли, или 3,2% от БВП, на фона на забавения икономически растеж и нарастващите разходи.
Щетите се разпространяват и извън енергетиката: през октомври бяха атакувани центрове за данни на „Яндекс“, което доведе до прекъсвания в облачни услуги и затруднения за системи в банковия сектор, транспорта и търговията.
Политически и оперативни измерения
На 11 октомври Доналд Тръмп обяви енергийно примирие между Русия и Украйна, при което Киев заяви готовност да спре атаките срещу руските рафинерии, ако Москва прекрати ударите по украинската енергийна инфраструктура. Примирие не доведе до трайно прекратяване на атаките; украинската страна заяви, че Русия не е спазила договореността.
Украйна често прилага няколко последователни вълни от дронове срещу отделни рафинерии, за да преодолее защитните мрежи и предимно пасивните средства за противодействие. Въпреки руските мерки за противовъздушна отбрана, ударите многократно поразяват обекти, включително тези дълбоко във вътрешността на страната.
За Москва възстановяването остава сложно заради мащаба на щетите, продължаващите атаки и затруднения в достъпа до необходимото оборудване и технологии.
КОМЕНТАРИ (0)