Нов анализ от лабораторно изследване на Университета на Южна Австралия сочи, че времевият ритъм на мисленето при хора с хронично безсъние е по-слабо изразен и се измества към по-късните часове в сравнение с хора, които спят добре.
Екипът наблюдавал 32 възрастни в строго контролирани условия и установил, че при половината от тях — 16 души с хронично безсъние — спадът на умствената активност през нощта настъпва по-късно, което изследователите свързват с по-силен мисловен „бодър“ режим в моментите, когато е време за сън.
Детайли на изследването
Участниците били 32-ма възрастни, разделени в две равни групи: 16 души с хронично безсъние, които имали проблеми да поддържат съня, и 16 души на сходна възраст, които спели добре. В рамките на проучването всички доброволци прекарвали 24 часа будни в леглото при слабо осветление, при строго контролирани условия за хранене и физическа активност.
На всеки час участниците попълвали въпросник за мислите си — проучвани били характеристиките на мисловната дейност, включително дали мислите са целенасочени, емоционално натоварени или трудни за прекъсване. По този начин изследователите проследили как мисловната активност се променя в хода на денонощието.
Резултатите показали, че и двете групи имат ясно изразен дневен ритъм: умствената активност е по-силна през деня и обичайно намалява в ранните сутрешни часове. При хората със здрав сън този преход към нощен режим на мислене бил по-отчетлив.
При участниците с безсъние обаче преходът бил по-слабо изразен, а пикът на умствената активност бил изместен с приблизително шест часа и половина в сравнение с хората, които спят добре. Според авторите това може да обясни защо физическата умора понякога не води до заспиване — умът остава в режим, характерен за дневните задачи и решаването на проблеми.
Ограничения и възможни приложения
Изследването, публикувано в списание „Слийп Медисин“, предлага възможно обяснение за познатото усещане на умствена бодрост през нощта, но не представя единствена причина за безсънието и не доказва ефективността на конкретна терапия. Авторите посочват, че резултатите са предварителни и изискват допълнителни изследвания.
Проучването е ограничено по обхват: включени са само възрастни с конкретен тип хронично безсъние, което означава, че резултатите не могат да бъдат обобщавани за всички форми на нарушение на съня. Освен това почасовите самооценки на мислите не измерват пряко всички мозъчни процеси, участващи в заспиването.
Въпреки това изследователите поставят въпроса дали подходи като целенасочено излагане на светлина и установени ежедневни навици биха могли да помогнат за пренастройване на ритъма на мисленето и подобряване на съня. За да се приложат такива мерки обаче ще са необходими по-широки и по-дългосрочни проучвания.
Резултатите добавят нов елемент към разбирането на безсънието — че моментът, в който умът преминава от дневен към нощен режим, може да има ключово значение за способността да заспим, и че умората сама по себе си не винаги е достатъчна да „изключи“ мисловната активност.
КОМЕНТАРИ (0)