Журналистът Валери Тодоров предупреждава, че подновените преговори между Русия и Украйна с посредничеството на САЩ не са довели до пробив, но показват „определен напредък“. Той посочва като основни препятствия териториалните претенции и гаранциите за сигурност, а също така изтъква риска от ескалация в Черно море и опасността от използване на ядрено оръжие.
Според Тодоров разговорите в Абу Даби засега не са приключили с разрядка. Позитивен знак е самото им подновяване и промяната в тактиката — според него преговарящите търсят съгласие по дребните въпроси, преди да пристъпят към ключовите теми: териториалната цялост на Украйна и новата архитектура на сигурността в Европа, която включва конкретни гаранции за Киев.
Къде се спъват преговорите
И двете страни искат писмени, точни гаранции. Тодоров отбелязва, че Украйна настоява за писмено закрепване на ангажиментите, понеже има опит с устни обещания („синдромът Горбачов“). Русия също търси „конкретни, ясни формулировки, за дълготраен мир“, но според него тактиката ѝ е да иска максимума — дори невъзможното, например връщане на сигурността в рамките на 1997 г., което би означавало изтегляне на разширението на НАТО.
Тодоров посочва и признаци на „меки компромиси“: Москва допуска, че може да не получи всички искания за територия, а Киев е готов на някои отстъпки при силно ангажиране от Европа и САЩ. Въпреки това ключов остава въпросът кой ще покрие огромните разходи за следвоенното възстановяване и как ще бъдат уредени големите дългове.
Глобален контекст и рискове
Журналистът коментира и по-широката геополитическа картина: според него Западът не е формулирал ясно каква Русия иска — силна или слаба — и това засилва риска от нестабилност, тъй като Русия остава ядрена и конвенционално мощна сила. Той цитира новата американска стратегия, която говори за преразпределение на тежестите и за „завършване на епохата на субсидираната сигурност“.
За връзките между великите сили Тодоров отбелязва, че на фона на промените в международните договори САЩ се стремят към „сдържане със сила“, а определението за Русия като „постоянна, но управляема заплаха“ кара европейските държави да търсят повече собствено участие в сигурността си.
Черно море и уязвимостите на регионалните държави
По темата за сигурността в Черно море Тодоров предупреждава за риска от непланирани и партизански инциденти, включително удари по критична инфраструктура. Той смята за странни някои от атаките близо до българската изключителна икономическа зона и не изключва различни варианти за извършители, включително провокации.
Споразумението от Монтрьо и контролът на Турция върху проливите според него затрудняват навлизането на по-големи военни кораби в Черно море, а технологичната динамика на оръжията допълнително усложнява защитата на бреговите държави. Затова Тодоров предлага да бъдат поканени и двете враждуващи страни и всички шест черноморски държави за обща дискусия, която да адресира рисковете за екологията, търговията и туризма.
Социални и хуманитарни последици
Тодоров предупреждава за възможна социална нестабилност след края на войната: демобилизацията на големи армии, разрушените икономики и многото жертви могат да доведат до тежки вътрешни проблеми. Той допуска, че военните поръчки ще продължат да обслужват интересите на военно-промишления комплекс, но това едновременно ще засили риска от социално напрежение.
Като проблеми вътре в Украйна Тодоров посочва усилване на национализма и прояви на русофобия, както и случаи на репресии срещу руски език и църква, които според него са в основата на част от конфликта. Той споменава и скандали, свързани с полка „Азов“ и арести в чужбина.
Сред конкретните препоръки към България е искането при преговори с Киев да бъдат премахнати българи от списъка на сайта „Миротворец“ и страната да защити своите граждани и интереси в рамките на ЕС и НАТО.
Ядрената заплаха
По отношение на ядреното оръжие Тодоров нарича играта с него „много опасна“ и напомня, че в някои военни доктрини то вече се разглежда не само като възпиращо средство, но и като опция за изпреварващ удар. Той предупреждава за ужасните дълготрайни последици от такъв сценарий и призовава за отхвърляне на реториката, която увеличава риска от ескалация.
В заключение Тодоров смята, че зимата е още един фактор, който може да ускори колапса на Украйна, ако страната не намери достатъчно средства за енергетика и поддръжка. Той подчертава, че без сигурни, писмени гаранции и ясни договорки мирът ще остане крехък, а въпросът „кой ще плати мира“ ще стои в центъра на бъдещите решения.
КОМЕНТАРИ (0)