Регионът на Персийския залив е в състояние на сътресение: Саудитска Арабия разполага с големи оръжейни ресурси, но не успява да спре хилядите ракетни и дрон атаки от хутите, а геополитическите връзки в Залива се разкъсват.
Цивилни загиват, американски персонал се евакуира, а основни летища затварят временно заради обстрели. Престолонаследникът Мохамед бин Салман, който до неотдавна беше желан гост в западните столици, според сведения постоянно се мести между строго охранявани дворци с бункери. В същото време саудитските въоръжени сили, за които са похарчени огромни суми, продължават да показват неспособност да неутрализират хоутите от Йемен.
Защо армията не действа ефективно
Причините са многопластови. През десетилетия управителите в Залива търсеха баланс между бойна готовност и политическа сигурност, за да не позволят на вътрешни противници да изградят база за преврат. В Саудитска Арабия контролът над различни военни звена беше разпределен между членове на кралското семейство. Престолонаследникът обаче предприе стъпки за централизиране и професионализиране на командването.
Въпреки наличието на впечатляващи офицери — кадети от Бахрейн и ОАЕ получават международни отличия в академии като „Сандхърст“ — значителна част от редовия състав са чужденци, наети на договор. Поддръжката на сложните оръжия често се възлага на външни специалисти. Британската компания BAE Systems Plc понастоящем осигурява работни места на хиляди в Саудитска Арабия, но зависимостта от чужда работна сила и външна експертиза остава очевидна.
Някои наблюдатели в британската армия обобщават с думите: „Имат цялото това оборудване, но нямат никаква представа как да го ползват“.
Ролята на САЩ и военноморското натоварване
Доставянето на разузнавателни данни и противовъздушна защита до голяма степен зависи от САЩ. Въпреки това през последните месеци американската помощ се оказа ограничена. Военноморски източници съобщават за затруднения при поддържането на далечна блокада спрямо Иран: ангажирани са поне 10 военни кораба, две самолетоносачни групи и още няколко ескадрили изтребители. Един офицер прогнозира, че на флота ще са му необходими десет години, за да се възстанови. Натоварването върху личния състав и техниката е огромно.
Поради това държавите в Залива постепенно се отказват от надеждата, че САЩ винаги ще се притекат на помощ. Нито от Вашингтон, нито от Рияд идва ясна стратегия как да се справят с ескалиращите заплахи от Иран и прокситата му.
Хутите — от местни племена до високотехнологичен противник
От посещение в Йемен преди десетилетия авторът запазва спомена за диви, планински райони и силно въоръжени племена, чиито амбиции тогава не надхвърляха регионални завоевания. Днес обаче хутите изненадват със своята организация и технически умения.
Примирие от 2022 г., договорено със Саудитска Арабия и ОАЕ, им е дало възможност да се възстановят, да се превъоръжат и да усвоят производство на ракети и дронове. По данни от текста, техните сили наброяват десетки хиляди, те контролират сложни операции и умеят да комуникират ефективно с населението и международната сцена. Липсата на бойна авиация не им пречи да нанасят щети и да затрудняват противника.
Политически и икономически последици
Отношенията между Рияд и Абу Даби са обтегнати, а възможността Турция или Пакистан да изпратят сухопътни сили в Йемен изглежда малко вероятна. Обажданията на Саудитска Арабия към Китай да притисне Иран остават без резултат. В резултат държавите от Залива може да предпочетат да използват най-силния си ресурс — парите — за да се справят с кризата.
Износът на петрол и газ през Ормузкия проток донякъде се е възстановил, но в текста се споменува подозрение, че това може да се дължи и на тайни плащания към иранците, а не само на военна защита.
Британски генерал, цитиран от автора, напомня за концепцията на Чарлз Киндълбъргър от 1973 г., че вакуумът на управлението привлича диктатори. Сегашният анализатор вижда подобен вакуум: САЩ са ангажирани с други приоритети, което отслабва способността им да поддържат реда в Близкия изток.
Крайният резултат според материала е, че Саудитска Арабия е сред големите губещи — икономическата ѝ активност в петролната сфера спада и прогнозите сочат намаление на брутния вътрешен продукт. Мечтата да се превърне в регионален център се сблъсква с твърда реалност, а неговият морален, политически и стратегически авторитет е отслабен.
КОМЕНТАРИ (0)