Одитът на Сметната палата за периода 1 януари 2020 г. – 30 юни 2026 г. констатира растяща зависимост на осигурителната система от държавния бюджет: за 2025 г. над 45% от разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) са покрити с трансфери от централния бюджет.
Провереният период показва значително разширяване на социалните плащания, което подобрява защитата на уязвими групи, но създава риск за публичните финанси и ерозира финансовата самостоятелност на системата, посочват одиторите.
Какви плащания и колко средства са изплатени
По осем специални закона през 6,5 години от бюджета на социалното министерство са изплатени 7,4 млрд. евро. Подпомогнати са над 5 млн. случая и лица; около 4,4 млрд. евро от общата сума са насочени към хората с увреждания и личната помощ.
Одитът изтъква три ключови промени, които са довели до скок в разходите: преизчисляване на помощите спрямо линията на бедност, обвързване на заплащането на асистентите с минималната работна заплата и отпадане на доходния критерий за еднократните помощи за ученици.
Промени, които увеличиха социалните плащания
От юни 2023 г. социалните помощи се изчисляват на база линията на бедност, а не на гарантирания минимален доход. Осигурителната основа на помощите скача от 75 лв. на 504 лв. през 2023 г. и достига 764 лв. през 2026 г. Това разширява кръга на правоимащите и води до нарастване с 110% на изплатените помощи по Закона за социално подпомагане, които достигат 145 млн. лв. през 2025 г.
Връзката на възнагражденията на социалните и личните асистенти с минималната работна заплата, която се е удвоила за периода 2020–2026 г., повишава разходите за асистенти от 202 млн. лв. през 2020 г. до 1,3 млрд. лв. през 2025 г.
Отпадането през 2023 г. на доходния критерий за еднократната помощ за ученици в 1. и 8. клас и разширяването ѝ за всички ученици от 1. до 4. клас води до увеличаване на плащанията почти деветкратно — от 9,47 млн. лв. през 2020 г. до 73,31 млн. лв. през 2025 г.
Нарастване и на приходите, и на разходите в ДОО
Приходите от осигурителни вноски почти се удвояват — от 7,88 млрд. лв. през 2020 г. на 14,87 млрд. лв. през 2025 г. Одиторите отбелязват, че това увеличение се дължи главно на вдигане на минималния осигурителен доход, нарастването на минималната заплата и инфлацията, а не на значителен икономически растеж; броят на осигурените лица се повишава едва с 6,4% за периода.
Увеличението на минималния осигурителен доход, след въвеждането на автоматичен механизъм за определяне на минималната заплата (50% от средната брутна работна заплата за 12 месеца), доведе до скок от около 77% за осигуряващи и самоосигуряващи се. Това увеличава и разходите, тъй като минималният осигурителен доход е база за обезщетения.
В същото време разходите на ДОО нарастват с 91% — от 14,28 млрд. лв. през 2020 г. до 27,28 млрд. лв. през 2025 г.; за 2026 г. се очаква да достигнат близо 30 млрд. лв. Покритието им със собствени осигурителни приходи пада от 59,9% на 54,9%.
За балансиране на системата през 2025 г. са необходими над 12 млрд. лв. от централния бюджет — повече от 45% от всички плащания на ДОО, посочва одитът. Делът на пенсиите в общите разходи на ДОО нараства от 78% през 2020 г. до 89% към 30 юни 2026 г.
Фактори зад нарастването на разходите и ефекти върху пенсионерите
Одиторите изтъкват няколко нормативни промени, които са ускорили растежа на разходите: увеличаването на тежестта на една година осигурителен стаж на 1,35 от декември 2021 г., в резултат на което бяха преизчислени всички пенсии и възникна допълнителен разход от 449,1 млн. лв. през 2022 г.
През юли 2022 г. COVID-добавките от 60 лв. бяха включени в основния размер на пенсиите, превръщайки временна мярка в постоянен разход и повишавайки базата за следващите индексации по швейцарското правило (изчислявани върху по-висока база — 10% вместо 6,1%). В октомври 2022 г. пенсиите на 928 000 души бяха преизчислени, което генерира постоянен допълнителен разход от над 1 млрд. лв. годишно.
Минималната пенсия нараства с близо 188% за периода, докато кумулативното увеличение на средния размер на пенсиите е 155%. В резултат 45,3% от пенсионерите получават минимална пенсия. Одиторите предупреждават, че този дял обезсмисля донякъде реалния осигурителен принос и може да демотивира хората да се осигуряват върху действителните си доходи.
Сметната палата препоръчва по-задълбочени предварителни оценки на въздействието преди въвеждането на мерки, които имат значим финансов ефект, за да се намали рискът за стабилността на публичните финанси и за да се запази дългосрочната устойчивост на осигурителната система.
КОМЕНТАРИ (0)