Претендентите за държавен глава Илияна Йотова и Андрей Гюров застанаха лице в лице в ефира на БНТ в първия и единствен свой дебат преди балотажа. Двамата влязоха в остър спор за сигурността в Черно море, войната в Украйна, твърденията за търсене на гласовете на ДПС, договора с „Боташ“ и отношенията със Северна Македония.
Вторият тур, който ще определи кой ще поеме правомощията на президента, е насрочен за 1 ноември.
Ниската активност и спорът за ДПС
Различията между кандидатите се видяха още при първата тема – защо толкова малко хора са гласували. Гюров заяви, че избирателите са били стряскани с войни и врагове, и се зарече да не прибягва до такъв език. Бившият служебен министър-председател оприличи президентската институция на пиано, поставено в хола: всички го подминават, но никой не свири на него.
Йотова възрази, че институцията е функционирала като прецизно настроен инструмент. Тя отправи упрек към формациите зад Гюров, че са се опитвали да привлекат гласоподавателите на ДПС за втория тур, и поиска да научи какво е предложено в замяна. Гюров отхвърли напълно обвинението – той увери, че не е търсил подкрепа нито от партийни централи, нито от лидери, и няма да го прави и в бъдеще. Същата позиция по-рано изрази и Божанов за подкрепата на балотажа.
Черно море и войната в Украйна
За безопасността по море Йотова припомни, че е поставила темата за свободното корабоплаване пред ООН, където по думите ѝ е срещнала одобрение от други държавни лидери – признание, което е очаквала да получи и в България. Като конкретна стъпка тя посочи свикването на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). Тя предлага още шестте черноморски страни да се съберат и да постигнат мораториум върху военните действия.
Гюров, който и преди дебата обвиняваше управляващите в пасивност, заяви, че Йотова се е разграничила от резолюция на ООН за спиране на бойните действия. Тя оспори това, като посочи, че документът не е резолюция. Според Гюров КСНС е събран със закъснение, а България е трябвало ясно да назове заплахата и да се присъедини към европейските системи за защита от дронове и ракети. Йотова отговори, че това не отговаря на истината, тъй като правителството вече е включило страната в европейската програма срещу дронове. Дискусията се проведе на фона на нови инциденти с кораби в Черно море, сред които атаката с морски дронове срещу контейнеровоз край Шабла.
Един от най-напрегнатите моменти дойде, когато Гюров попита съперничката си дали е потърсила директно руския президент Владимир Путин във връзка с идеята за преговори: „Опитахте ли се да говорите с него, обадихте ли му се?“. Йотова върна удара, като му напомни, че е ходил в Киев и е подписал военно споразумение за 10 години, без да има мандат от парламента. Тя каза, че не би предприела подобно действие без съгласие с останалите институции и с обществото, и твърдеше, че текстът допуска изпращането на български военнослужещи в Украйна.
Гюров не се съгласи с това прочитане. Той обясни, че документът е рамков и върху него могат да се изготвят отделни договори, всеки от които трябва да бъде одобрен от Народното събрание. Изпращане на войници не се предвижда, а споразумението отваря възможност България да се включи във възстановяването на Украйна, допълни той.
Гюров настоя Русия да бъде обявена за заплаха, за да може държавата да се подготви, и подчерта, че Москва първо трябва да прекрати военните действия, преди да се търсят следващи стъпки към решаване на конфликта. Ако не можем сами да се отбраняваме, не бива да очакваме помощ от съюзниците, предупреди той, а разделянето на хората на „войнолюбци“ и „миролюбци“ ни оставя беззащитни.
Йотова отбеляза, че в началото на войната мнозина са залагали на мир чрез сила, но постепенно са преосмислили позицията си. Тя застъпи идеята за цялостно мирно споразумение с участието на Москва вместо ултиматуми.
„Сега трябва да говорим за споразумение за цялостен мир, без Русия това няма как да стане“, заяви Йотова.
Тя обвини опонента си, че защитава „война на изтощение“. Гюров отвърна, че става дума за изграждане на отбрана и възпиране на агресора – когато нападението стане прекалено скъпо, нападателят ще бъде принуден да спре.
„Боташ“ и Северна Македония
Позициите им се разминаха и за сделката с турската държавна енергийна компания „Боташ“, по която България продължава да превежда значителни суми, без да използва целия договорен капацитет. Йотова защити договора като неизбежен, след като кабинетът на Кирил Петков и тогавашният министър на финансите Асен Василев спрели доставките на руски газ. Тя изрази увереност, че ползите за страната тепърва предстоят. Гюров контрира, че всъщност Русия е спряла подаването на природен газ към България.
Последната външнополитическа тема бе Северна Македония. Йотова призова България да не отстъпва от подписаните протоколи и обвини Петков, че в последния момент е бил склонен да се откаже от българската позиция в Скопие. По думите ѝ тя е била защитена благодарение на извънредната консултативна среща при президента Румен Радев.
Гюров припомни, че е бил председател на парламентарната група, внесла Френското предложение в Народното събрание. Той обвини президентската институция в противоречия: някога тя е критикувала правителството и го е обвинявала в предателство, а днес Йотова представя споразумението като полезно за България. Гюров добави, че гарантирането на правата на българите в конституцията на Северна Македония е част от общата позиция на Европейския съюз.
Защо дебат нямаше преди първия тур
Преди първия тур на 25 октомври двамата не се срещнаха в пряк сблъсък. Тогава екипът на Йотова отклони поканата на платформата за независима журналистика „Извън ефир“, като изтъкна, че първо избирателите трябва да определят кой продължава, а след това може да има дебат в национален ефир. Гюров беше приел поканата ден по-рано с аргумента, че постът на президента изисква отговорност, която според него започва с готовността да се изправиш пред хората.
КОМЕНТАРИ (0)