Алина Касабиева се завърна на върха в световната борба в Астана през 2026 г., като в кат. до 65 кг спечели златен медал и за първи път от години видя родното знаме и чу националния химн при награждаването.
Триумфът не беше само спортен успех: за Касабиева моментът имаше и символично значение, свързан с възможността да се състезава и да бъде представяна с националните си символи.
Победа и емоция
Касабиева вдигна титлата в Астана и след церемонията откровено описа разликата между медалите и чувството да слушаш химна на своята страна.
„Среброто означава, че си загубил. Златото означава, че си най-добрият. Химнът се изпълнява във ваша чест. Иска ми се всеки спортист да може да изпита това“, каза шампионката след финала.
Това е първото ѝ световно злато след седем години. Тя припомни и успехите на Наталия Воробьова и Инна Тражукова, които спечелиха световните титли на същия тепих през 2019 г., и отбеляза, че Казахстан е място, където състезателите от руската школа се чувстват приети.
Пътуване и обратът към националната символика
Емоцията от награждаването бе подсилена от контраста със скорошния период, когато руски състезатели бяха принудени да участват под неутрален флаг. Касабиева разказа как още по пътуването до Казахстан е усетила различното отношение към отбора, облечен в яркочервени и златни екипи.
„Летяхме тук от „Шереметиево“ и пътниците се обръщаха и ни шепнеха. Някои идваха и питаха: „Момичета, с какво се занимавате? Гимнастички ли сте?“ Смеехме се… Преди носехме неутрални костюми и седяхме по летищата като… избягали от затвора“, разказа тя, описвайки реакциите на останалите пътници.
От двора до тепиха
Касабиева разказа и за началото на пътя си: избира борбата на 10 години, въпреки очакванията, че това не е спорт за момичета. Насочена от момчетата в двора, тя започва с гимнастика и бързо преминава в зала по борба.
„Появих се. И там имаше само момчета, някои от тях по-големи от мен. Първата ми мисъл беше: „О, Боже, къде се озовах?“ Стоях там и се чувствах неловко. Треньорът се приближи до мен и ме попита: „Дойде ли да гледаш или да се бориш?“ Не знаех какво да кажа. Накрая казах: „Борба.“ И така останах“, спомня си световната шампионка.
В трудните моменти тя признава, че е пропускала тренировки по две седмици, но желанието за медал я е върнало на правилния път: „Помолих да видя медала му, видях бронза и нещо в мен светна: „И аз искам медал.“ Тогава започнах да тренирам сериозно“, разказва Касабиева.
Семейна подкрепа и признание
Пътят ѝ не е бил едностранен и в началото семейството не е одобрявало избора ѝ. След световния успех обаче отношението се променя.
„След като спечелих световното първенство, тя ме поздрави. Каза, че се гордее с мен. Дори се разплака“, сподели шампионката за реакцията на майка си.
Златният медал в Астана за Касабиева е както спортно постижение, така и възвръщане на националната принадлежност на международната сцена – преживяване, което тя описва като нещо, което би искала да изпита всеки спортист.
КОМЕНТАРИ (0)