Управителят на Българската народна банка Димитър Радев предупреди, че Европейската централна банка може да бъде принудена да повиши отново основните си лихвени проценти, ако новите данни утвърдят по‑устойчив инфлационен натиск. По предварителни данни на НСИ инфлацията в България се повишава до 6% през октомври.
Радев направи изказването при откриването на форума OMFIF Sofia Forum в Резиденция „Бояна“, като подчерта, че през декември Управителният съвет на ЕЦБ ще разполага с актуализирани прогнози и допълнителни данни, необходими за оценка на продължителността на енергийния шок и неговото въздействие върху цените и заплатите.
Паузата не е край на затягането
БНБ шефът оцени като правилно решението на Управителния съвет на ЕЦБ от 29 октомври да запази трите основни лихвени процента след септемврийските увеличения. Решението, по думите му, дава време за оценка на ефектите от енергийния шок и от по‑строгите финансови условия.
„Паузата не означава край на затягането“, каза Радев и уточни: „Октомврийската пауза беше решение да оценим наличните данни, а не заключение, че затягането на паричната политика е приключило“.
Той добави, че не бива сегашното равнище на лихвите да се приема за окончателно, ако инфлационният натиск се запази: „Това не означава предварителен ангажимент за конкретно решение“. Радев посочи, че решенията ще се вземат на всяко заседание според наличните данни и при необходимост ще последва реакция.
Какви са данните за инфлацията
Годишната инфлация в еврозоната е 3,8% през септември, като значителна част от ръста се дължи на по‑високите цени на енергоносителите, които се оказаха по‑скъпи от прогнозираното от ЕЦБ. Засега базисната инфлация остава относително стабилна и няма широко пренасяне на енергийния шок върху заплатите, но рисковете продължават да съществуват.
Анкетирани професионални прогнозисти вече очакват обща инфлация от 2,6% през 2027 г. и базисна инфлация от 2,5%, което според Радев може да означава, че ефектът от енергийния шок ще е по‑продължителен. Добрата новина е, че дългосрочните инфлационни очаквания остават закотвени на 2%.
Радев предупреди, че косвените и вторичните ефекти трябва да се следят внимателно и не бива да се чака те да се проявят в пълна степен, преди да се прецени необходимостта от допълнителни мерки.
Влияние върху българската икономика и банковия сектор
Икономиката на еврозоната продължава да расте, но по‑високите енергийни цени намаляват потребителското доверие. По‑високата доходност по дългосрочните облигации и затегнатите условия за банково финансиране ограничават търсенето и вероятно ще потискат икономическата активност и инфлацията, посочи управителят на БНБ.
От началото на 2026 г. БНБ участва пълноценно в Евросистемата, което според Радев е фундаментална институционална промяна след годините на валутен борд. Той обаче подчерта: „Присъединяването към еврозоната не премахва различията между националните икономики, нито необходимостта от разумни вътрешни политики“.
Като пример за различията Радев посочи инфлацията в България — 5,6% през септември по хармонизирания индекс спрямо средно 3,8% за еврозоната, като по предварителни данни през октомври тя достига 6%. „Тези стойности показват, че инфлационният натиск в България остава по‑силен от средния за еврозоната“, каза Радев.
Банковият сектор у нас остава добре капитализиран и ликвиден, а кредитирането расте бързо, особено при жилищните кредити. Това, според него, налага превантивен подход в надзора: добрите показатели не са основание за облекчения, а за поддържане на буфери преди материализация на рисковете.
Фискална политика и регулаторни рискове
Радев посъветва мерките в отговор на енергийния шок да бъдат временни, добре насочени и съобразени с обстоятелствата, като напомни, че ЕЦБ многократно е подчертавала значението на устойчивите публични финанси. Несигурността около публичните финанси или промени в правилата за бизнеса могат да отслабят доверието и да обезкуражат инвестиции, предупреди той.
Еврозоната ограничава външните рискове за България, но не премахва вътрешните — свързани с търсенето, кредитирането и условията за финансиране. Централните банки и надзорните органи трябва да следят промени в икономическата, правната и регулаторната среда и да оценяват последствията за устойчивостта на банките и цената на финансирането.
Спорът за данъка върху свръхпечалбата
Изказването на Радев дойде на фона на спор за предложен еднократен данък от 33% върху т.нар. свръхпечалба през 2027 г., предложен от Министерството на финансите. Данъкът би обхванал банки, застрахователи, телекоми, обменни бюра, фирми за бързи кредити и търговци на храни; като свръхпечалба ще се смята увеличението с над 20% спрямо средната печалба за 2020–2025 г.
Според оценката на въздействието към законопроекта от данъка се очакват 1,035 млрд. евро, а целият пакет данъчни промени трябва да донесе около 1,4 млрд. евро за бюджета през 2027 г., посочи заместник‑министърът на финансите Людмила Петкова, която също подчерта ръста на печалбата на банките от 588% за 2020–2025 г. Радев не спомена данъка изрично в днешното си изказване.
В заключение управителят на БНБ посочи, че членството в еврозоната носи нови отговорности за България както във формирането на общата парична политика, така и за поддържането на финансовата стабилност. Основната задача в настоящата среда е да се запази доверието в паричната политика, устойчивостта на публичните финанси и стабилността на банковата система чрез последователност, яснота и готовност за действие, когато е нужно.
КОМЕНТАРИ (0)