Доц. Георги Лозанов нарече модела Йотова–Радев „политическо тяло“ по линията „БКП‑БСП‑Москва“ и свърза резултата от президентските избори с рискове за концентрация на власт. Той изтъкна и възможността Андрей Гюров да се утвърди като потенциален министър‑председател в бъдеще.
Медийният експерт направи тези оценки в интервю пред News.bg, коментирайки причините за победата на Илияна Йотова, поведението на управляващите и перспективите пред демократично ориентираните избиратели.
Причини за резултата, според Лозанов
Първият фактор, който Лозанов посочи, е присъствието на Йотова в институцията по време на кампанията. Той обясни, че това ѝ е дало възможност да бъде видима не само чрез предизборни послания, но и чрез официални прояви като държавен глава. Като пример той посочи събитията около приемането на мощите на цар Самуил, които по негови думи са придобили и предизборно значение.
Вторият фактор е подкрепата на политическата сила, близка до Румен Радев, която според Лозанов е спечелила парламентарните избори и е продължила да влияе на избирателите. По думите му Радев и Йотова „се гледат за едно и също политическо тяло“, разположено по линията „БКП‑БСП‑Москва“ — формулировка, която той представя като политически прочит, а не като формална партийна връзка.
Третият елемент е мобилизацията около властта: Лозанов твърди, че сред хора, свързани с администрацията и различни обществени структури, се е оформила периферия, която е искала да бъде близо до победителя и е била по‑активна между двата тура. Той отбеляза, че след близкия резултат на първия тур усилията за мобилизация са се засилили, но уточни, че в интервюто не са представени данни, позволяващи самостоятелна проверка на тази хипотеза.
Как Лозанов оценява опозицията и ролята на Гюров
На въпроса дали резултатът на Андрей Гюров е поражение за демократичната общност, Лозанов отговори, че не би го определил по този начин. Той смята, че кандидатурата е показала по‑голям мобилизационен потенциал от очакваното и че това дава основание на демократично ориентираните избиратели да гледат напред към следващите политически битки.
Лозанов допусна, че при сегашната концентрация на власт загубата на президентския вот може да направи по‑отчетливи политическите различия. Според него привидният институционален баланс, който би могъл да създаде победа на опозиционен кандидат, не би решил основния проблем — концентрацията на власт.
Относно бъдещето на Гюров, експертът посочи, че след кампанията той вече е утвърдена политическа фигура, но дали ще стане лидер на демократичната общност е рано да се каже. Лозанов заяви, че за такава роля са нужни време, последователност и способност да се запази подкрепата извън рамките на еднократна изборна кампания.
Той също така отбеляза, че не вижда естествен преход към кандидатура за кмет на София и по‑скоро постави Гюров в перспектива за министър‑председател, макар да уточни, че това е дългосрочна перспектива.
„Граждански борд“, международен контекст и сигурност
Лозанов предложи демократично ориентираните да обединят усилия в това, което нарече „граждански борд“ срещу злоупотребите с власт — гражданска конструкция, която да се опира на обществен натиск, критични позиции и активност. Той изрази притеснение, че възможностите за такава съпротива зависят от наличието на работеща демокрация и няма да бъдат даденост.
Експертът постави и международната перспектива: според него реакциите на европейската преса показват, че страната рискува да бъде възприемана като пример за управление, благоприятно за Кремъл. Той подчерта, че по‑важно от личността на държавния глава е как България ще отстоява позициите си по отношение на войната в Украйна и европейските партньорства, и че държавата трябва ясно да разграничава заплахите за сигурността си от отношенията със съюзниците. В разговора той свърза тази необходимост и с инцидентите в Черно море.
Моделът Радев‑Йотова и предупрежденията на Лозанов
Лозанов обобщи понятието „модел Радев‑Йотова“ като „проруски евроскептицизъм“ и призова тази тенденция да бъде преодоляна, ако България иска да запази европейската си ориентация. Той използва пример с Виктор Орбан, за да изрази опасенията си, че подобна политика може да има тежки последици за държава с ограничени икономически и институционални възможности.
Експертът отправи и критика към политическата последователност между Радев и Йотова: по думите му той „не е чул Радев да казва „не“ на Путин, както не е чул Йотова да казва „не“ на Радев.“
Лозанов завърши с извод, че способността на българските политици да заемат ясни позиции ще бъде решаваща през следващите години.
КОМЕНТАРИ (0)