Министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков обяви предстоящите приоритети на ведомството в бюджета за 2027 г.: стартиране на масово проектиране на пътна инфраструктура и инвестиции във ВиК сектора.
По думите на Шишков, през следващата година МРРБ ще започне проектирането на около 1300 километра магистрали и скоростни пътища, а вторият ключов приоритет е проектиране и изграждане на 40 обекта във водоснабдяването и канализацията.
Основни трасета и етапи на работа
Ведомството показа карта с нерешени трасета, върху които ще бъде фокусиран ресурсът. Първият посочен проект е автомагистрала Русе – Маказа, дълга 152 километра. „В момента единственото, което се случва, е да се строи трасето от Русе до Бяла. Първият лот даже започна строителството в рамките на нашия кабинет“, коментира регионалният министър.
За оставащите участъци от Русе – Маказа Шишков поясни: „Оттук нататък участъците в червено не са проектирани изобщо. Имаме 58 км, които са в малко по-начален стадий и за тях ще одобрим подробен устройствен план. За останалите 94 км тепърва ще бъде възложен проект за подробен устройствен план и ОВОС. Нашата амбиция е в рамките на тази година да завършим тази процедура, за да можем да търсим концесионер за тази магистрала“.
Скоростният път Монтана – София с тунел под Петрохан е в процедура за ОВОС и избор на трасе, като вероятната му дължина е около 100 км. „Изключително важен скоростен път, защото той ще свърже Видин със София и Кулата и това е най-пряката връзка. Заложена е 2027 г., нашата амбиция е да го завършим също до отчуждаване и подробен устройствен план, така че да търсим концесионер и там“, подчерта министърът.
Участъкът от Бургас до Варна е с дължина 116 км и фигурира в бюджета за 2026 г., но засега текат само процедури за ОВОС и избор на трасе. Шишков посочи, че трябва да се обединят и секциите от Варна към Дуранкулак (90 км) и от Бургас към Малко Търново (69 км) в един общ проект — общата дължина би била около 275 км и за него ще се търси публично-частно партньорство.
Министерството стартира и проектирането на автомагистрала „Рила“ — около 107 км. „Нашата амбиция е в рамките на тази година, може да мине и в рамките на 2028 г., да направим така, че да завършим тези 107 километра. Другата част от Дупница се проектира“, каза Шишков. МРРБ ще поиска одобрен подробен устройствен план за 67-километровия участък между Дупница и Гюешево.
За АМ „Струма“ министърът заяви, че остават незавършени участъци и ще бъде довършено проектирането на частта извън Кресненското дефиле, между Симитли и Кресна, заедно с пътния възел за Банско — около 28 км. „Ще довършим проектирането на АМ „Струма“ през частта, която е извън Кресненското дефиле, между Симитли и Кресна, заедно с пътния възел, който е за Банско. Това са около 28 км“, посочи министърът.
Шишков обърна внимание и на проблемен 2-километров участък до КПП „Кулата“, където магистралата „свършва странно в нищото“ и около границата има незаконни постройки. Той запита кое е по-важно — четири незаконни павилиона или магистрала през КПП „Кулата“, и отбеляза, че за това трасе ще се търси и европейско финансиране. „Това показва отношението на България и на управляващите досега към целия този процес“, изтъкна Шишков.
Скоростният път Враца – Монтана с обща дължина 44 км трябва да бъде проектиран и завършен в рамките на годината, като МРРБ ще търси възможности за включване в европейско финансиране през следващия програмен период.
Допълнителни приоритети и регионални връзки
Освен изброените трасе, в плана са и изграждане на четирилентов скоростен път от АМ „Тракия“ към Лесово и връзка от АМ „Марица“ към Лесово, както и разширение на контролно-пропускателните пунктове. Шишков посочи и други важни задачи както за Северна, така и за Южна България, сред които са пътищата Русе–Шумен и Пловдив–Смолян, включително връзка с контролно-пропускателно пунктове.
По-голямата част от инициативите изискват одобрение на подробни устройствени планове, провеждане на ОВОС и търсене на варианти за публично-частно партньорство или европейско финансиране, обясни министърът. МРРБ поставя акцент върху започване на процедурите в рамките на годината, за да може след това да се търсят концесионери или инвеститори за реализацията.
КОМЕНТАРИ (0)