Представителят на БАДДПО Мирослав Маринов заяви, че пенсионните фондове могат да бъдат стабилен партньор на държавата в изграждането на различни видове инфраструктура, но при строги изисквания за риск и управление.
Маринов изложи тезата си в доклад пред XVI национална научно-практическа конференция „Актуални проблеми на застраховането и осигуряването – 2026“, провела се в Стопанската академия „Димитър А. Ценов“ в Свищов. Според него новите регулаторни промени и наличните активи дават възможности, които трябва да се използват внимателно.
Възможности и лимити в инвестициите
С последните изменения в Кодекса за социално осигуряване, с които се въвежда мултифондовият модел от 1 януари 2027 г., пенсионните фондове получават опция да инвестират до 10% от капитала си в изграждането на съоръжения от национално и регионално значение. Маринов уточни, че това е възможност, а не задължение: „Това не е задължение, а шанс да бъдат реализирани важни проекти“, обясни той.
По данни на Комисията за финансов надзор към 30 юни 2026 г. нетните активи на всички фондове, управлявани от пенсионноосигурителните дружества, надхвърлят 17,17 млрд. евро. Тази стойност беше посочена и от председателя на БАДДПО Евелина Милтенова като аргумент защо управлението и прозрачността трябва да бъдат засилени.
Условия за участие и разпределение на риска
Маринов подчерта, че частният капитал не бива да замества публичното финансиране там, където липсва икономически жизнеспособен приходен модел. „Частният капитал не трябва да замества публичното финансиране там, където липсва икономически жизнеспособен приходен модел, а да го допълва при проекти с подходящо разпределение на риска“, посочи той.
Той отбеляза и ограниченията за държавните възможности: по-високият публичен дълг, разходите за лихви и новите бюджетни приоритети стесняват фискалното пространство и правят трудно финансирането на цялата необходима инфраструктура само с бюджетни средства. В този контекст пенсионните фондове могат да допълват публичното финансиране „чрез дългосрочен собствен капитал и инфраструктурен дълг, особено при зрели активи с предвидими парични потоци. Участието трябва да бъде основано на инвестиционна логика, а държавата да подобрява проектната подготовка, регулаторната предвидимост и договорната структура“, каза Маринов.
Той описа и европейския модел за комбиниране на различни източници на финансиране: „Новият европейски модел за инфраструктурно финансиране може да комбинира публични органи, банки за развитие, търговски банки, инфраструктурни фондове, пенсионни фондове и капиталови пазари. Публичният сектор определя приоритетите и подпомага ранните етапи, а при достигане на оперативна фаза пенсионните фондове и другите институционални инвеститори могат да предоставят дългосрочен капитал“, обясни той.
Публично-частните партньорства и предпазни мерки
Маринов предупреди за рисковете при неправилно структурирани ПЧП и за необходимостта договорите да прехвърлят риска на страните, които могат да го управляват най-добре. „ПЧП не са автоматично по-добри от традиционното публично възлагане. Лошо структурирани договори могат да оставят прекомерен риск при инвеститорите или данъкоплатците“, предупреди Маринов.
Той добави, че пенсионните фондове трябва да инвестират само когато експозицията отговаря на критериите за риск, доходност, ликвидност и диверсификация и когато договорната структура е устойчива, държавата е предвидим партньор и технологичният риск е управляем.
„Пенсионните фондове са потенциално важен източник на дългосрочен инфраструктурен капитал. Най-силният подход съчетава качествен подбор на проекти, професионално управление, прозрачна оценка и съответствие с пенсионните задължения“, каза още той.
Евелина Милтенова допълни, че мултифондовият модел от 2027 г. ще позволи адаптиране на инвестиционните стратегии спрямо възрастта, инвестиционния хоризонт и отношението към риска на осигурените, но това също налага по-високи изисквания към професионалното управление и защитата на пенсионните спестявания.
КОМЕНТАРИ (0)