Републиканци в Камарата на представителите предупредиха, че могат да блокират средства за политики на президента Доналд Тръмп заради неговите действия по отношение на Украйна и споразумението за доставка на руски дизел, което породи обвинения в сближаване с Москва.
Група консерватори вече говори за използване на контрола върху бюджета като лост срещу администрацията, ако тя не промени курса си към Киев. В центъра на спора е и решението на Белия дом, което критици определят като подкрепа за Русия, както и поредица изказвания на самия Тръмп, които предизвикаха международно неодобрение.
Заплаха за блокиране на военни разходи и санкции
Вътрешно проучване в Републиканската партия показва, че 95% от твърдите привърженици на Тръмп остават зад него, а сред останалите републиканци подкрепата е спаднала до 47%. Това разминаване кара някои депутати да действат независимо от линията на администрацията.
Републиканци като Дон Бейкън (Небраска) вече заплашват да блокират ключови законодателни инициативи, сред които пакет от поне 350 млрд. долара допълнителни военни разходи, включен в рекордния военен бюджет от 1,5 трилиона долара за следващата година. От този пакет 17 млрд. долара са предвидени за противоракетната инициатива „Златен купол“, а 47 млрд. долара за увеличено производство на боеприпаси.
Друг републиканец в Камарата, Брайън Фицпатрик, предупреди, че ще има последствия за министерства и агенции, ако се ограничи достъпът на Украйна до Starlink/Starshield. В публикация в личния си профил в платформата „Х“ той написа, че ще обсъжда в разговор с украинския президент Володимир Зеленски въпроси като Starshield, санкциите срещу Русия и други аспекти на отбраната на Украйна, и се закани, че ще бъде разследван всеки, който се опита да ограничи помощта:
„Конгресът недвусмислено ще потвърди, че Украйна е незаменим съюзник на Съединените щати, че Русия е самопровъзгласил се враг на Съединените щати и че Съединените щати ще подкрепят и защитават 100% украинския народ в борбата му за свобода срещу това брутално, незаконно и непровокирано руско нашествие. Съединените щати трябва да предоставят всякакво отбранително оборудване, от което Украйна се нуждае, за да се защити. Съединените щати не трябва да внасят нито капка руски петрол. Санкциите срещу руския режим трябва да бъдат по-сурови и по-силни от всякога. Всеки един от тези въпроси ще бъде внесен в Камарата на представителите – и всеки един от тях ще бъде приет с огромно мнозинство. В края на краищата, това би направил Роналд Рейгън. Украйна може и ще победи Русия“.
Дипломация, международни реакции и позициите на Тръмп
Президентът Тръмп продължи с критични и спорни изказвания за войната в Украйна, включително: „Честно казано, Русия се държи разумно спрямо Украйна като цяло. Не са направили нищо особено извънредно“ и „Ние дадохме много на Украйна, те не ни дадоха нищо“. Тези реплики последваха и опитите на Белия дом да договори доставките на руски дизел за американския пазар.
Reuters съобщи, че Джаред Къшнър и специалният пратеник Стив Уиткоф може да пътуват до Норвегия за преговори по Украйна около визитата на Зеленски, но участието на украинския президент все още не е потвърдено.
Зеленски организира видеоконферентна среща с членове на двете големи американски партии, в която посочи, че Киев е предложил 30-дневно спиране на ударите по руски рафинерии в замяна на временна защита на украинското небе с ракети-прехващачи Patriot. Той обвини САЩ в забавяне на помощта и заяви, че Пентагонът забавя доставки на ракети, за които партньорите вече са платили, и че нов пакет ракети чака подпис на министъра на отбраната Пийт Хегсет.
Зеленски добави, че Starlink/Starshield „спира да функционира при скорости от 130-161 км/часа на движещи се обекти в различни сектори на фронта“, което затруднява логистиката и използването на дронове за удари и защита срещу руски „Шахед“.
Международни реакции и речите на Москва и Техеран
На съвместна пресконференция външните министри на Русия и Иран, Сергей Лавров и Абас Арагчи, се подиграха на позициите на Тръмп. Лавров каза: „Убеден съм, че каузата на Иран, като каузата на Русия, е правдива“. Арагчи обвини САЩ в опити да оправдаят военни действия спрямо Иран чрез исторически претенции и нарече европейската дипломация „погрешни изчисления“, заявявайки, че чрез политиките си Европа „удължила войната в Украйна“.
В Европа се отчита и реакция от германска страна — канцлерът Фридрих Мерц заяви, че от началото на 2025 г. „Коалицията на желаещите, но без САЩ, плаща за защитата на Украйна“ и ще продължи да го прави въпреки натоварването върху бюджетите.
Настроения в Украйна и бойна обстановка
Проучване на Киевския международен институт по социология (KIIS) за периода 8–16 октомври 2026 г. показва силна подкрепа за продължаване на съпротивата срещу Русия: 61% са против отстъпки в Донбас без бой; 73% не подкрепят промяна в дипломацията в полза на помирение; 84% смятат, че Русия иска да завладее Украйна; 62% са готови да търпят войната до получаване на гаранции за сигурност; 92% са убедени, че Путин е наредил бомбардировки, целящи да съсипят икономиката на страната.
Украинската обществена медийна мрежа „Суспилно“ съобщи за промяна в командването на Трети армейски корпус — Дмитро Рогозюк заема мястото на Андрий Билецки, който е повишен до командващ новосформираната групировка „Център“.
Официалният сутрешен бюлетин на украинския генерален щаб отчита, че на 19 октомври са били регистрирани 206 бойни сблъсъка (спрямо 204 на 18 октомври). По данни на щаба руснаците са използвали 217 контролирани авиационни бомби (КАБ) — с 56 по-малко спрямо предишното денонощие; артилерийският обстрел е бил 2607 снаряда; използвани са 8784 FPV дрона, което е с 370 по-малко спрямо предното денонощие. Най-активно е в Южнослобожанското направление, пограничен район на Харковска област.
Руското военно министерство заяви, че е свалило 136 украински далекобойни дрона над руска територия и че е поразило кораб при влизането му в пристанище Одеса, както и три обекта в пристанището на Рени. Украински служби съобщават за пожари в енергийни обекти в Одеса, жертви и щети в Хмелницки, Житомир и Киевска област, а ВВС на Украйна заявяват, че Русия е изстреляла 165 далекобойни дрона — 105 от тях реактивни; 115 са били свалени.
Анализ на опозиционния руски канал ASTRA твърди, че украински дронове са повредили линейната оперативна станция „Николско“ в Тамбовска област, ключова за магистралния петролопровод „Дружба“, с капацитет до 300 000 тона на ден. Губернаторът Евгений Первишов съобщи за пожар в предприятие в Мичурински район и за свалени четири дрона, без пострадали хора.
Събитията в САЩ, реакциите в Москва и Техеран, дипломатическите усилия около Норвегия и настроенията в Украйна оставят картината объркана и напрегната, като в центъра на бурята е спора за това дали и доколко Конгресът ще използва финансовите си инструменти, за да ограничи политиките на администрацията по външнополитически въпроси.
КОМЕНТАРИ (0)