Данните на Световния съвет по златото (WGC) показват нетно внасяне на 321 тона злато през третото тримесечие и общо 675 тона от началото на годината, ускорение, невиждано от края на 2024 г.
Въпреки натиска върху цената от по-високите цени на петрола и очакванията за по-високи лихвени проценти, централните банки засилиха покупките, които продължават да бъдат ключов двигател за пазара на благородния метал.
Какво показват числата
WGC, както цитира Блумбърг, отчита нетни квоти от 321 тона за трите месеца до края на септември. След слабото начало на 2026 г. общият обем на покупките от началото на годината достига 675 тона — малко повече спрямо същия период на предходната година.
Ролята на паричните институции е особено видима на фона на многогодишното поскъпване на златото, което доведе до рекордни равнища в началото на годината. От началото на войната с Иран в края на февруари благородният метал е загубил около една четвърт от стойността си, тъй като поскъпването на енергията увеличи очакванията за по-рестриктивна парична политика — фактор, неблагоприятен за активи, които не носят лихва.
Кой купува и кой продава
По данни от доклада, Китай и Полша бяха най-видните публични купувачи през последното тримесечие, като добавиха съответно 63 тона и 41 тона към резервите си. В същия период Русия бе посочена като единственият голям продавач, освобождавайки 19 тона, според информацията, предадена от БНР.
Почти две трети от изчислените покупки не са били официално оповестени от самите централни банки. Консултантската компания Metals Focus оценява обема на тези операции за WGC, използвайки комбинация от публични данни, търговска статистика и полеви проучвания, отбелязва Блумбърг.
WGC също така посочва силен приток към борсово търгувани фондове (ETF), обезпечени със злато: активите се увеличиха с 211 тона до рекордно ниво през третото тримесечие.
По-ниските котировки през тримесечието вероятно са стимулирали някои централни банки да засилят покупките, коментира старшият пазарен стратег в WGC Джон Рийд. Той посочва, че при очаквания за по-силно поскъпване на щатския долар, преобразуването на част от резервите в злато може да изглежда по-привлекателно за институции с песимистични прогнози за долара.
Пазарът на бижута от своя страна отчете спад: търсенето намаля със 17% до 313 тона — най-слабото трето тримесечие според данните на Съвета от 2000 г. насам. Причини за това са данъчни промени в Индия и Китай и по-високите цени, които подтикват потребителите към по-леки и по-нискокаратови изделия.
В доклада на WGC числата показват, че въпреки външния натиск, централните банки остават важен и активен фактор за пазара на злато, подкрепящ цените в условията на по-слабо частно търсене.
КОМЕНТАРИ (0)