Правителството предвижда увеличение на приходите с около 2 млрд. евро за 2027 г., без да планира съществени съкращения на разходите, които вече са близо 45% от БВП. В ефира на NOVA финансовият журналист Стефан Антонов и икономистът д-р Евгений Кънев изложиха противоположни виждания за това кой ще понесе допълнителната фискална тежест и какви са рисковете за икономиката.
Антонов защити заложения в рамката подход, според който намаляването на дефицита не трябва да минава през рязко орязване на публичните разходи, а чрез поддържане на растежа, така че дефицитът да се свива като дял от БВП. „За първи път от 17 години идва правителство с ангажимент да ограничава бюджетния дефицит“, заяви Антонов, припомняйки съкращенията след 2009 г. и предупреждавайки, че прекалено агресивни мерки могат да навредят на икономическата активност.
Пренасочване на средства и заплати в публичния сектор
Антонов посочи, че в плана е предвидено пренасочване на средства между пера в размер на около 0,6% от БВП. По думите му въпреки номиналното нарастване на разходите техният дял спрямо икономиката ще намалява постепенно; като пример той посочи намерението разходите за заплати да спаднат от близо 11% до под 8% от БВП в рамките на три години.
Чия е сметката според д-р Кънев
Д-р Евгений Кънев вижда рамката като прехвърляща основната тежест върху частния сектор точно когато външните и вътрешните условия се влошават. „Въпросът е кой плаща сметката за тази ситуация. Решението е просто – това трябва да бъде частният сектор“, каза той, отбелязвайки негативни тенденции в износа, ефекта на инфлацията върху покупателната способност и отслабен инвеститорски интерес.
Кънев посочи, че присъединяването към еврозоната е дало само временен положителен ефект за възприятията към страната, а международната несигурност и напрежението в Черноморския регион допълнително възпират инвестициите. В дискусията беше припомнено и становището на ДБ, според което реалният дефицит е 5% и бюджетът води страната към „катастрофа“.
Рискове за бизнеса и предложения за подкрепа
Кънев предупреди, че предвиденото увеличение на осигурителната тежест и по-широките разходи могат да ударят най-силно работещите и фирмите в светлата икономика, докато сивият сектор остава слабо обхванат от контрол. Той постави под въпрос ефекта от общото увеличение на възнагражденията в публичния сектор с около 5% и настоя за по-убедителни структурни реформи.
По отношение на рисковете от евентуално ограничаване на корабоплаването в Черно море Кънев посочи, че затрудненията в морския транспорт могат да ударят както износа, така и вноса на суровини, което да се отрази върху производството и бюджетните приходи. Той предложи създаване на временен държавен фонд, който да покрива част от повишения застрахователен риск за корабите, тъй като високите премии вече затрудняват бизнеса.
Антонов отговори, че за такива непредвидени сътресения служи фискалният резерв и предупреди, че прекаленото тревожене от институциите може да разклати доверието и да задълбочи проблемите.
Облагане на банки и рафинерии
В дискусията беше обсъдена и възможността за допълнително облагане на банковите печалби. Антонов припомни практиката банките да внасят авансови плащания върху печалбата и направи разграничение между подобни мерки и истински данък върху свръхпечалбите. Той допусна, че еднократно прехвърляне на по-голяма данъчна тежест към рентабилен сектор може да бъде оправдано, но призна, че част от разхода може да бъде прехвърлен на клиентите чрез по-високи такси и лихви.
Кънев смята, че извънредното облагане е допустимо, когато фирма реализира необичайно високи печалби поради специфична пазарна ситуация, и попита защо подобни мерки не се обсъждат и за „Лукойл“, която според него печели от енергийната конюнктура. Той оспори твърдения, че рафинерията работи с ниски маржове и посочи, че трябва да се внимава за финансовите отношения в групата и цените на доставянето на суровината.
Антонов отбеляза, че ако данните на особения управител за ниски маржове са верни, допълнителното облагане би било трудно за защита, и предупреди за риск от международни арбитражни дела при мерки, насочени срещу конкретна компания, като посочи предупреждение за потенциален иск на стойност около 3% от БВП.
ТЕЛК и очаквани икономии
И двамата коментираха засиления контрол върху ТЕЛК решенията, от който правителството очаква икономии в размер на 228 млн. евро. Антонов подчерта, че борбата със злоупотребите не бива да засяга хората, които действително се нуждаят от подкрепа, а Кънев оцени мярката като положителна, тъй като според него системата допуска сериозни злоупотреби.
Икономистът също открои липсата на ефективно електронно управление и заяви, че дигитализацията на административните процеси би могла да донесе големи икономии. Той отправи критики и към начина, по който се управляват средства в здравеопазването и енергетиката, където, по неговите думи, силната роля на държавата в разпределението на ресурсите създава предпоставки за злоупотреби.
Дебатът в NOVA остави ясно разграничение между двата подхода: ограничаване на дефицита чрез растеж и резерви, или чрез прехвърляне на част от тежестта върху частния сектор и по-строг контрол, включително временни фондове и целеви данъци. Въпросът кой реално ще поеме сметката остава открит в рамките на обсъждането на бюджетната рамка за 2027 г.
КОМЕНТАРИ (0)