Иво Христов в спор с БНТ за края на войната в Украйна и оцеляването на ЕС

Вицепремиерът Иво Христов влезе в спор с водещите на сутрешния блок на БНТ по въпросите за изхода от войната в Украйна и бъдещето на Европейския съюз.

Разговорът с водещите Христина Христова и Симеон Иванов започна с коментари за ученическите протести във Франция, но бързо премина към позициите на България по външната политика и доставките на оръжие за Украйна, където възникна спорът.

Позицията на Христов по Украйна

Иво Христов изложи линията, известна от правителството на Румен Радев: той е против доставките на оръжие за Украйна и срещу въвличането на България в чужди политически сблъсъци. По случая с дроновете, които удариха кораби в Черно море, вицепремиерът каза, че не може да посочи коя държава стои зад атаките, защото разследванията все още текат.

Според Христов „Краят на войната няма да бъде приятен за Европа“.

Коментарът за протестите във Франция

По темата за протестите във Франция Христов описа процесите в страната като трудно предвидими и каза, че социалното напрежение там е назряло от години. Той използва характерна образност в описанието си: „Т ази социална бомба тиктакаше във Франция от доста години. Този взрив на ученическите протести беше очакван. Когато има изгоряло кметство и унищожени сгради – това значи, че някогашните криминални случай вече са ескалирали до социален феномен „.

Христов заяви, че не вижда връзка между този процес и политиките на Марин Льо Пен, както и с дейността на „Прогресивна България“. Той определи като най-голяма опасност за Франция „политическия миш-маш“ и направи паралел с управлението на сглобката в кабинета на Николай Денков и Мария Габриел през 2023–2024 година.

Вътрешна политика и бюджет

По вътрешнополитическите въпроси Христов увери, че България не иска да напуска Европейския съюз, но отправи въпроса дали ЕС ще устои в сегашния си вид. Той посочи, че страната трябва да разглежда и сценарий без текущото европейско финансиране и при неконтролирана миграция, като добави, че в България няма социално напрежение.

Вицепремиерът обеща, че правителството ще се стреми дефицитът в бюджета за 2027 г. да остане в рамките на 3%. Той попита още от кого трябва да се вземе — „от бедните или от богатите“ — за да бъдат покрити дупките в хазната.