Министерството на отбраната планира Велико Търново да се превърне в регионален център за обслужване и поддръжка на бойните машини „Страйкър“, който да обслужва не само българските въоръжени сили, но и други държави, включително Република Северна Македония и Украйна, заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов пред БНТ.
Първите доставки вече започнаха: пет бойни машини са предадени на 61-ва Стрямска механизирана бригада, други 25 са готови, а до края на годината се очаква да пристигнат още три машини, посочи той.
Доставки, договор и компенсации
По думите на министъра проектът за придобиване на нови бойни машини за пехотата е пример за забавена модернизация, тъй като подготовката му е продължила повече от десетилетие и е преминала през няколко правителства. „Този проект видя бял свят по време на служебното правителство през 2022-2023 година, когато бях служебен министър на отбраната. Министърът след мен подписа договора и резултатът от тези усилия се видя вчера“, посочи той.
Стоянов обясни, че забавянето в доставките не е по вина на България, а се дължи на процесите по договаряне между САЩ и производственото предприятие в Канада. Договорът, според него, е по стандартен американски модел и не предвижда неустойки при закъснения.
Вместо финансови санкции, България получава компенсации под формата на резервни части и отстъпено за използване предварително оборудване от по-старо поколение, което служи за обучение на военнослужещите.
Развитие на дейностите в „ТЕРЕМ“
Министърът съобщи, че от януари 2027 г. сглобяването и оборудването на машините в българското предприятие „ТЕРЕМ“ ще бъдат значително разширени. Целта е специалистите в завода постепенно да придобият умения за по-сложни технически операции, необходими за по-високото ниво на поддръжка.
„Нашата амбиция е не само да бъдем център за България, а и регионален център за обслужване на машините „Страйкър“. Република Северна Македония също има такива машини, Украйна има такива машини. Предстои да видим дали ще успеем“, заяви Стоянов.
По-малко сложните, първи два нива на техническа поддръжка ще се извършват във военните формирования, а Министерството на отбраната работи да осигури и третото, най-сложно ниво, в рамките на страната.
Модернизационен контекст и финансиране
Стоянов призна, че между технологичните възможности на Българската армия и тези на съюзниците от НАТО продължава да съществува значителна разлика и подчерта необходимостта от дългосрочни усилия за нейното намаляване: „Между технологичните възможности на българската армия и на нашите съюзници има технологична пропаст. Опитваме се да я запълним. „Страйкър“ е такъв момент, F-16 е такъв момент, новият кораб, който се строи в България, също е такъв момент“, каза министърът.
Той посочи, че модернизацията ще продължи години и не може да бъде фиксиран конкретен срок, в който въоръжените сили ще достигнат технологичното равнище на съюзниците си. Част от финансирането ще дойде и от европейския механизъм SAFE, който ще бъде ресурс за значителна част от проектите до 2030 г.
По думите на Стоянов около 34–35% от българските разходи за отбрана са насочени към капиталови инвестиции, при изискване на НАТО за минимум 20%. В същото време той предупреди, че паралелно с придобиването на техника са нужни сериозни инвестиции във военната инфраструктура, чието състояние остава един от основните проблеми пред Министерството на отбраната.
КОМЕНТАРИ (0)