Четвъртък, 5 ноември 2026 | София 9°
Днес 67 новини
СВЯТ

Провалът на Тръмп за Конгреса може да донесе още пари и оръжия за Украйна. Там и в Крим токът е кът (ОБЗОР – ВИДЕО)

Провалът на Тръмп за Конгреса може да донесе още пари и оръжия за Украйна. Там и в Крим токът е кът (ОБЗОР - ВИДЕО)

След изборния удар, довел до връщане на мнозинството в двете камари на Конгреса, демократите в САЩ могат да подновят директна безвъзмездна и кредитна помощ за Украйна, докато страната и окупираният Крим страдат от масови прекъсвания на тока.

Новият Конгрес ще встъпи в длъжност в началото на януари, 2027 година, а настроенията за подкрепа на Украйна са силни в Демократичната партия и сред значима част от републиканците, което може да позволи мнозинство над президентското вето.

САЩ: политическите предпоставки за нов пакет помощ

Ако демократите и достатъчно републиканци подкрепят нова помощ, те теоретично могат да съберат поне 2/3 от гласовете в Конгреса и да преодолеят евентуално вето на Доналд Тръмп. Републиканската подкрепа се обяснява с факта, че вече ще са нужни по-малко гласове от тях за надмощие над ветото, както и с вътрешно недоволство към президента в част от партията.

Вътрешна анкета Reuters/Ipsos, цитирана в изходния материал, показва, че само 47% от републиканците, които не са част от MAGA, подкрепят държавния глава на САЩ.

Украинският президент Володимир Зеленски изрази надежда, че подобна конфигурация ще улесни оказването на помощ. В материал на The Wall Street Journal, основаващ се на източници от Белия дом, се посочва, че Тръмп може да насочи усилията си повече към външната политика през последните две години на мандата си заради вътрешни ограничения и намаляващ интерес към вътрешните въпроси.

Реакцията на Кремъл и плановете на НАТО

Кремъл следи резултатите отблизо. Говорителят на президента Путин Дмитрий Песков заяви: „ние искрено разчитаме, че той ще продължи с усилията за постигане на мир“, като посочи, че по въпроса имало „развития“.

Натрупаните напрежения принудиха и западни официални лица да обсъждат отбранителни стратегии. The Wall Street Journal обърна внимание на плановете на НАТО за противодействие при конвенционална война в Европа, които според коментарите на генерал Алексъс Гринкевич предвиждат прецизни далекобойни удари по командване, логистика и ключови активи на руска територия с цел възпирането на евентуално настъпление към територия на Алианса.

Германският външен министър Йохан Вадефул подчерта, че позволяването на Русия да завладее Украйна би заличило международния ред, установен след Втората световна война, и предупреди, че това би създало опасен прецедент. Той каза: „На правилната страна сме. На страната на тези, които бяха нападнати. На страната на правото“.

В същото време от Кремъл идват и по-екстравагантни твърдения: руският президент, търсен от Международния наказателен съд в Хага, обявява, че „Русия никога не е заплашвала и не заплашва никого“ и че режимът му е радетел за сътрудничество.

Енергийна криза: атаки, намалено производство и режимно подаване

Периодичните масирани руски въздушни атаки с дронове и ракети, комбинирани с недостиг на противоракети за ПВО, влошават ситуацията с електроснабдяването в Украйна. Зам.-енергийният министър Артьом Некрасов е заявил, че украинските АЕЦ са намалили производството на ток, защото Русия е целяла подстанции, важни за преразпределението на електроенергията.

Вследствие на това е въведен авариен режим на подаване на електричество и график за ротации в много региони, с най-тежка ситуация в Киев и Харков. Най-големият украински оператор на ТЕЦ-ове ДТЕК публикува снимки от три свои централи, които са спрели работа след последната масирана атака.

В Киев общинският съветник Людмила Ковалевска се оплака, че градът не е бил достатъчно подготвен за допълнителна защита на енергийната инфраструктура и че прекъсванията не са само заради руски удари, а и заради липса на предварителни мерки. Кметът Виталий Кличко също е поставил въпроси за изразходваните средства, предвидени за защита.

В окупирания от руснаците Крим ситуацията е още по-сериозна. Назначеният от окупационните власти „губернатор“ Сергей Аксьонов обяви в официалния си канал в Телеграм, че всички училища са в принудителна ваканция поне до 9 ноември заради липса на ток, а детските градини работят по решение на общините.

Мониторинговият канал „Кримски вятър“ отбелязва разминаване между заявленията за възстановено движение и реалното отсъствие на електричество, а „Крименерго“ предупреди, че ток ще има само „ако е технологично възможно“ и че няма постоянен график. По данни, цитирани в канала, режим има в Севастопол, Джанкой, Красногвардейски и други райони; водоснабдяването е ограничено в Черноморския район. Официални канали съобщават и за удари с дронове и ракети по Гвардейско, Севастопол, Керч и Евпатория, както и за временно затваряне на Кримския мост за движение.

Боеве, дронове и фронтови анализи

Дроновете нанасят значителни щети и пречат на цивилната инфраструктура. По данни от украинския генщаб, на 4 ноември са регистрирани 184 бойни сблъсъка спрямо 208 на 3 ноември. Руският арсенал е използвал 289 контролирани авиационни бомби, с 47 повече спрямо предходното денонощие; артилерийският обстрел е бил 2449 изстреляни снаряда, с около 300 по-малко на дневна база; използваните FPV дронове са били 7045, с около 100 по-малко спрямо предходния доклад.

Отчитат се 17 руски пехотни атаки в Покровското направление, 10 на североизток от Покровск в зоната Торецк–Константиновка и 9 отбити атаки при Гуляйполе в Запорожка област. Няма данни за пехотни атаки в Купянск, Краматорск, Олександриевск и Ореховското направление за последните 24 часа.

Военният експерт о.з. полковник Константин Машовец анализира действията при река Днепър и Ореховското направление, като посочва, че целите на 58-ма общовойскова руска армия са превземане на Орехов и напредък към Запорожие. По неговите наблюдения Орехов не е обкръжен и в града няма значително струпване на руска пехота; наскоро руски части са напреднали с 2,8 километра север-североизток от Мали Щербаки и Несторянка, а при Степногорск има придвижване с около 2 километра източно от населеното място.

Машовец заключава, че руското командване разпределя приблизително равен брой сили и ресурси за опити да пробие едновременно към агломерацията Славянск–Краматорск и към град Запорожие, което увеличава риска и от провал на двете направления „поради специфичната липса на сили в решаващ момент във всяко от тези направления“.

Автор Георги Блажев

Георги Блажев е автор в TwinsNews.bg с над 11 години опит. Пише по теми от политиката и спорта.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ (0)

Остави коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван. Коментарите се модерират.