Италианският министър на отбраната Гуидо Крозето предупреди, че растящият руски военен бюджет може да доведе до армия от около 1,5 млн. души и породи безпокойство в Европа за последствията при евентуална руска победа в Украйна.
Крозето каза, че мащабният военен растеж на Русия означава риск за континента и обясни защо, според него, Путин няма интерес да прекрати войната – поне докато разполага с толкова голяма военна сила.
Какво каза Крозето и реакциите в Европа
В интервю за BBC Гуидо Крозето заяви: „Повечето от руския държавен бюджет отива за военни разходи. Скоро Русия ще има 1,5 млн. души военен персонал. И ако войната приключи утре, какво ще прави Путин с 1,5 млн. войници? Той ще се сблъска с вътрешни проблеми, ако спре войната утре. Затова смятам, че той не иска да спре с Украйна, предвид това, че продължава да ескалира. Затова Европа е загрижена, особено източноевропейците, които са най-близко до Русия. Затова Европа и НАТО се подготвят“.
Крозето също отбеляза, че общественото мнение в Италия е предимно против помощта за Украйна и че то е обект на външни влияния. По думите му е трудно да се обясни, че подкрепата за украинската съпротива не означава, че си против мира.
Политическата сцена в САЩ и дизеловата сделка
Интервютата на украинския президент Володимир Зеленски за NBC и Bloomberg провокираха отговор от бившия американски президент Доналд Тръмп и представители на неговата администрация. Зеленски изрази силна критика, включително с думите: „Путин е убиец. Ето защо съм много честен и открит да кажа, че е убиец. Може би не е много учтиво и може би не е това, което Тръмп очаква от мен. Но предпочитам да имам партньори, които са много открити и ясни, отколкото такива, които са убийци, дори с усмивка на лице“.
В отговор от американска страна финансовият министър Скот Бесент каза, че САЩ продължават да помагат на Украйна, но също призна, че администрацията е направила конкретна стъпка за премахване на ембаргото върху руския дизел. Посланото от Бесент обяснение включва и думите: „Има 60-дневен период, в който да видим какво става“.
Преди това държавният секретар Марко Рубио обяви, че прилагането на подготвяния закон се поставя на пауза, за да се оцени какво би означавало изпълнението му. Веднага след решенията се появиха и сигнали за интерес от трети пазари — например Турция заяви, че част от обещания руски дизел може да стигне до нейния пазар.
Военната обстановка и данните от фронта
От украинската страна също има активни действия и отчетени успехи. Вечерното си видеообръщение президентът Зеленски заяви, че украинските сили са освободили повече територия от началото на годината, отколкото руските сили са успели да завладеят, и посочи, че Добропиля, Константиновка, Олексиевко-Дружковка, Орехов и Новопавловка остават под украински контрол.
Според сутрешната сводка на украинския генщаб на 18 октомври са регистрирани 204 бойни сблъсъка. Руският обстрел е включвал 273 контролирани авиационни бомби (КАБ) — с 45 повече спрямо предишното денонощие — и около 3050 изстреляни артилерийски снаряда, което е увеличение от приблизително 970 на дневна база. Отбелязано е и използване на 9154 FPV дрона, което е с около 4000 повече спрямо предходното денонощие.
В Покровското направление украинският генщаб отчита 30 руски пехотни атаки за последните 24 часа; други направления също остават активни, с различни интензитети и локални промени в контролирани позиции.
Анализ на украински военен експерт и о.з. полковник Константин Машовец по операция „Вивалди“ в Лиманското направление описва, че руските сили преминават в защита на някои участъци и че украинските части са напреднали до река Жребец и в райони североизточно и югоизточно от Лиман, като създават условия за по-нататъшно натискване върху определени руски формирования.
Руската реакция и нападенията върху руска територия
След удара с украински дрон по Санкт Петербург, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков коментира, че подобни атаки „няма да променят хода на събитията“ и че „Киевският режим се съпротивлява“, но според него това не може да промени хода на конфликта.
В допълнение, съобщено е, че руски дрон „Шахед“ се е врязал в жилищна сграда в Одеса, с двама ранени, а украински дрон е уцелил електроподстанция в Белгород.
Възможният ефект от растежа на руските въоръжени сили и политиките на ключови международни играчи остава основен фокус за европейските столици и НАТО, докато бойните действия и дипломатическите реакции продължават да се развиват.
КОМЕНТАРИ (0)