Вицепремиерът Иво Христов заяви в студиото на „Денят започва“, че правителството ще се опита бюджетният дефицит да остане в рамките на 3% и че не подкрепя стриктни, непоклатими лимити.
По думите му прагът от 3% е желана цел, но окончателният размер ще зависи от дебатите в парламента и от направените корекции в проектобюджета.
Бюджет и социални плащания
Христов коментира предвидените в проекта на бюджет мерки: увеличение на пенсиите с 8% и на заплатите в бюджетната сфера с 5%, включително и на учителите. Той посочи, че това не трябва да се разглежда като „увеличение на калпак“, а като компенсация за най-засегнатите групи.
За възможния растеж на дефицита в контекста на тези разходи вицепремиерът предупреди за вторични ефекти от международни събития и застрахователни рискове. „А представете си в какви рамки ще бъде след тази вълна от вандализъм, която ще удари всички застрахователи в цяла Европа. Особено във Франция. Във Франция трудно ще се намери премиер, който да се нагърби да управлява страната при сегашния дисбаланс.“
На въпрос дали 3% е реалистичен хоризонт, Христов отговори: „Надявам се да го постигнем. Но нека да видим дебатите в парламент и всички останали корекции.“
Дроновете в Черно море и предложеният мораториум
Относно атаките срещу кораби в Черно море вицепремиерът заяви, че е логично да се предполага руско происхождение на дроновете, но подчерта необходимостта от официално разследване преди да бъде заемана държавна позиция.
„Ясно е, че логично е това да са руски дронове, предвид ударените кораби.“
Той допълни: „Аз не мога да коментирам хипотези, които не са установени. Те трябва да бъдат установени.“
Христов предупреди, че прибързаното обявяване на извършител може да доведе до искания за задействане на колективни договори за отбрана. „Да, но сигурни ли са, че член четвърти и член пети обслужват български и европейски интереси, според мен?“
За предложените ограничения на военните действия в Черно море той обясни, че мораториумът има за цел да спре враждебните атаки, но посочи и дългосрочните проблеми, които остават дори при прекратяване на боевете:
„Това няма да стане отведнъж, тъй като дори и да спрат атаките срещу кораби, които и Украйна и Русия извършват, то в Черно море плава неограничено количество мини, които ще трябва да бъдат деминирани следващите години. Има множество еко проблемни в следствие на потънали кораби, както и висок застрахователен риск, който също възпира доставчиците на транспортни услуги да плават в Черно море. Виждате колко проблеми са натрупани дори към този момент. Дори ако приемем, че войната спре отраз. Кой ще решава тези проблеми? Няма кой да дойде да деминира вместо нас.“
Позиция за войната в Украйна
Христов призова за „реализъм“ в политиката спрямо конфликта в Украйна. Той каза, че кабинетът е против ескалацията и срещу продължаването на военните доставки, които според него поддържат кръвопролитието.
Според него стремежът България да бъде въвлечена в чужди геополитически сблъсъци трябва да се избягва, а идеята за „война до победен край“ също е неправилна, тъй като, по неговите думи, вече е оспорвана от множество наблюдения.
В коментар за социалните сътресения във Франция Христов посочи, че натрупаните социални проблеми са били дълготрайни: „Тази социална бомба във Франция тиктакаше през последните 20 години. Този взрив е донякъде очакван, а драмата започна със самоизолирането на елита, в превръщането на социалната политика и битка на елита срещу всички недоволни.“
КОМЕНТАРИ (0)